Още един обещаващ футболист прескочи от другата страна на бариерата. Започнатото преди няколко години на стадион „Георги Аспарухов” за пореден път даде резултат. Новината е добра, защото подобни суми за български играч са истинска рядкост.

Голям смях падна, когато преди време в Левски обявиха „План 2007”. То не бяха подмятания за плановите петилетки по време на социализма, то не бяха дебелашки подигравки.

В крайна сметка хората оценяват нещо, едва след като мине достатъчно време. Когато съпреживяваш дадени събития, трудно правиш реална преценка за постигнатото.

Спортно-техническите успехи на така наречения „План 2007” са трудно оспорими, дори и за най-заслепените критици на Левски. И в Европа, и в България сините надминаха очакваното. Всичко това финишира с началото на вече изтеклия футболен сезон. Факт, Левски се провали с гръм и трясък през последните месеци. Факт обаче е и друго. Клубът направи революция по време на предишните два сезона. И двете неща са безспорни.

Малцина обаче ще признаят, че Левски надскочи себе си и в друго отношение. Тимът от „Герена” прескочи Берлинската стена. Последното доказателство дойде точно от Берлин. Трансферът на Домовчийски в Херта затвърди тенденцията - школата на този клуб да вади таланти, които се харчат там, където трябва.

Голмайсторът от ерата „Станимир Стоилов” се оказа талант и класа. Гледан като писано яйце в Левски, нападателят се отплати и в буквалния смисъл на думата. Един милион и шестотин хиляди евро си е повече от прилична цена, особено за българин, който дори не е величина в националния отбор. Още повече, когато ги вадят пестеливите немци.

Валери си беше Златното момче на Левски. Футболното творение на Стоилов вкара и достатъчно важни попадения. Стига само този срещу Киево и хеттрика с Локо София, донесъл последната засега титла на Левски.

Треньорският щаб на Херта не е хванат от гората и успя да прецени, макар и за кратко, потенциала на Домо.

Тодор Батков потрива доволно ръце от тази сделка. Егото му на собственик отдавна е отлично начесано от продажбите на Ники Михайлов в Ливърпул и на Наско Курдов в Байер Леверкузен.

Триото сини юноши показа, че в Левски не са били никак лоши и глупави. Похвалите са за треньорския щаб, воден от Стоилов. И за собственика Батков, който на практика взема последните решения.

Ако и този път адвокатът не е сбъркал с треньора, значи е достатъчно изпечен футболен ръководител. Времето ще покаже, както стана и предния път.

Велислав Вуцов има един огромен бонус. Рецептата е в ръцете му. Условията за работа, повярвайте, изглеждат райски за българските стандарти.

Търси се ново бижу, което да напълни касата в бъдеще. Може би и нова Шампионска лига, но това е по-скоро мечта, която веднъж вече се сбъдна.

И тук на „Герена” има нещо почти готово. Ако Вуцов-младши прояви достатъчно смелост и има късмет, то скоро към Германия може да се отправи я Мариян Огнянов, я Балтанов, я някой друг. Трябва много, много доверие.

Там където е текло, пак ще тече, стига някой да не затегне кранчето.

От „партидата 2007” има още едно нещо за продаване - Николай Димитров. Крилото е спрягано за Румъния, но съм готов да заложа на Германия.

Няма по-подходящо място. Специалистите от Бундеслигата са готови да чакат и да изчистват кусурите на младите играчи. След това си плащат, когато вече са сигурни, че материалът си го бива.

Проектът се оказа сполучлив и за джобовете на старите кучета. Топузаков и Телкийски се радват на отлична футболна старост в Израел. Бардон и Томашич също едва ли ще се оплакват. Петков остана, но убеден съм, има защо.

И сега на Левски му се смеят. Даже не само чужди, а и свои. Така започна и Стоилов, но постигна много.