ЦСКА и Левски пак спукаха топката. За пореден път вечното дерби отчая специалисти и фенове, считащи себе си за нормални. Ако зарежем емоции и пристрастия в часовете след Мача, ще видим, че българският футбол отново ни показа беззъбата си уста. За да се отвратим преди голямото лятно лъгане, че ни чакат по-добри времена в синьо и червено. По-долу следва изреждане на факти без претенции за пълна изчерпателност. Защото безумните отигравания на терена и простащините извън него трудно могат да бъдат описани с педантична точност, поради реалната опасност все нещо да бъде изпуснато.

ХУБАВОТО В ДЕРБИТО

- ЦСКА заслужено вдигна купата пред своята публика.

- Стадионът все пак се напълни. Без да броим огромните буферни зони, разбира се. Между другото, защо в Англия празните седалки между враждуващи фенове изчезнаха? А, господа законотворци, полицейски началници?

- Агитките прекалиха с пушеците, но създадоха атмосфера като за дерби.

- ЦСКА и Левски все пак си вкараха по един гол, можеше и 0:0 да е.

- Томашич и Петре си плеснаха приятелски ръцете след единоборство през първото полувреме. Вместо да се напсуват.

- Гошо Петков помогна на Петре при мускулно схващане в края. Можеше и да се направи, че не вижда превиващия се от болка колега.

- ...Слънцето грееше, без да напича.

- Не заваля дъжд.

- Топката са разплака от некадърни шутове, но издържа. Не се спука до края.

- Мачът не беше уговорен. Да, мачът ЦСКА – Левски отново не беше уговорен. Игра се. Както винаги. И въпреки всичко.

ПОШЛОТО В ДЕРБИТО

- Смразяващи освирквания по време на минута мълчание заради починал млад футболист на Родопа. Момчето, лека му пръст, си отиде на 18 години от рак. И не получи 60 секундички тишина... Рак, разсейки, смърт, минута мълчание, освирквания отдясно, после отляво или майната му откъде. Ужас! Не, отврат!!!

- Всеки трети или четвърти пас грешен в мача на най-добрите бг отбори.

- Головите положения по-недостатъчни от пенсиите на бабите пред пощата.

- Може и да ги изредим. Поне по-запомнящите се. Тунчев тресна греда. Тошко Янчев би два пъти сам срещу вратата. Първият път ритна кьопаво, а при втория така се размина с топката, че щеше да си прати крака в парка. Рабех би слабо в началото. В края Миро Иванов от 15 метра изплю шут със силата на сопол от сенна хрема. Маркиньос пробва два-три пъти отдалеч и изпотрепа пилците по дръвчетата.

- Головете? Анемия и половина. Хичо изстреля поредния си никакъв удар през сезона, рикошет в крака на Еньо фиксира първия гол на Левски срещу софийски тим в първенството... Дузпата? Бадема се надупи като с изпуснат сапун в банята, а Живко вместо да го остави в тая прелюбопитна поза, отиде и глупаво се бутна в него. Каква радост за окото и душата на Антон Генов.

- Генов ли? Направи се на луд, когато Томашич дръпна фланелката на Велизар, после се гръмна и забрави да дава фаулове за Левски.

- Ако такова е качеството не на вечното дерби, а на хляба у вас, ще се давите с трохи и ще плюете хлебарницата.

- Сини фенове погнаха новия си треньор без още нищо да им е сторил. Напротив, плакати против Вуцов стояха и при 1:0! Ако им е крив собственикът, да пишат. Ама докато целият стадион псува треньора на твоя отбор и ти да го почнеш, ей така по презумпция? За капак в сектор Б се сбиха помежду си! Докато тимът им поне водеше битка с вечния си съперник.

- Червени фенове вместо да се радват на купата псуваха като каруцари по левскарите и счупиха автобуса им след мача. Баси кефа, а!

- Най-опитният Боримиров, афектиран, изпусна реплика в стила на Стойчо отпреди няколко години.

- Полицията отново гледаше умно всички безредици и се намесваше със скоростта на гол охлюв. Полза никаква. Пак счупени седалки, бомби, бой, простотии. И много полицаи...

- С тази игра в такава обстановка, с този манталитет Левски и ЦСКА пак са обречени на пълен провал в Европа. Ако ще Лупи да докара Путин за собственик, а Батков – Капело и Липи за треньори.

Кога ще е по-добре ли? Когато някога Левски – ЦСКА се играе на хубав стадион, заобиколен от големи паркинги, китни кръчмета и пет-шест спирки на метрото. Когато босовете седят един до друг в ложата, а треньорите се ръкуват след всеки мач. Когато футболистите усвоят нещо повече от вътрешен удар по топката. Без много фалц, че става сложно. Когато полицаите си пазят кротко извън стадиона, а вътре стюардите почти нямат работа. Когато телевизията не смогва да повтаря вълнуващите моменти в мача. Когато обичта към твоя отбор е над всичко. Когато си успял да пребориш омразата, избиваща в първобитно насилие. Когато обичаш футбола. Когато много, ама наистина много обичаш футбола.

Или поне, когато ти се насълзят очите при кадъра с разплакания Франк Лампард, отдаващ последна почит на починалата си майка. След гол, строполен на тъчлинията, извадил отнякъде, най-отвътре черна лентичка. Под аплодисментите на целия стадион. Да, на целия стадион. Независимо от резултата, независимо от всичко. Това там е футбол, нашто е перверзия, изтъкана от злоба. Благодаря, ти Франки. Заради такива като теб още съм лудо влюбен във футбола.