Едва ли ще се намери човек, който да ви каже, че Левски е подреден отбор. Същото е валидно и за клуба като цяло. Хаосът царува, а вечният въпрос е къде пак сбъркахме?

Президентът, който няма футболен капацитет назначи със замах хора на важни позиции в школата. Направи го през главата на онези, които би трябвало да са на своите места, защото разбират от играта. Този ход на адвоката преди мача с Локомотив София, показа че „сините“ си говорят на различни езици, а това обикновено е пагубно.

Клубът от години лъже безогледно своите почитатели. Няма значение дали говорим за организирани и активни ултраси, или умерени фенове на тима. Всички през няколко седмици са принудени да гледат една и съща позната мъка. На „Герена“ редовно правят генерална промяна, която оставя нещата точно същите като преди... Сменят се треньори като носни кърпи, футболисти се привличат и гонят след два мача. Един слаб двубой и сядаш на пейката. Логика и последователност – никаква, никога и за нищо.

Основният виновник е Батков. Бизнесменът поема и най-големите негативи, но правилата на играта са такива. Адвокатът можеше да построй оазис на „Георги Аспарухов“, но често съветниците му изяждат главата.

Грешките накараха Тодор Батков да не вярва в тези, които назначава. Щом няма доверие, значи работата е спукана. Всяко едно съмнение лесно стига да футболистите, които в крайна сметка определят победителя във всеки мач и първенство.

В първите два мача Левски първо беше слаб, а след това трагичен. Провалът се печеше в контролите, а селекцията протече в някакъв налудничав стил. Първо нямаше пари, а после някак си се изнамериха...И Левски взе една камара футболисти. Някои от тях със сигурност са доста добри, но ще им трябва време, а никой не беше сметнал, че време няма. На „Герена“ обикновено сами си съкращават времето с нереалните срокове, които се поставят /примерно за стадиона/.

Така „сините“ почнаха официалните мачове, сякаш са контроли. При така стеклата се ситуация може целият сезон да се яви подготовка за следващия. Лошото е, че лятото някои от новите ще са с изтекли договори.

Ето защо най-нормалното нещо е Левски да изглежда като сбрана на бързо команда за квартална игричка. Треньорите напипват състава. Пет промени от първия до втория мач показва, че отборът продължава да си кара зимната подготовка. Разликата е, че в мачовете могат да се правят само по три промени. За да сме честни трябва да отбележим, че имаше и някои лоши стечения на обстоятелствата, но и това го има в този занаят.

Батков оприличи ситуацията на „бардак“. Вероятно е наясно, че той е главният командващ на тази „организация“. В Левски липсва какъвто и да е баланс. Селекцията се прави за три дни, разбира се, става дума за последните три дни... Временните треньори по закон стават постоянни, а най-много им се клати стола, когато им се гласува именно това доверие. Цялата работа е дълбоко сбъркана.

Идва юбилеят, а отбора го няма никакъв. Стадионът дълго ще е „кабрио“, а темата стана неудобна. Газпром се превърна в паразитна дума, която репортерите с досада споменават. Правят го ей така, за участието.

Нелепо е цялата вина да бъде тропосана на собственика. Негова е основната, но по пирамидата не трябва да бъде пропуснати и други. Клубът не умее да изкарва пари. Необходими са стратегии, за да бъде привлекателен в очите на спонсорите. За да има условия и почва за успехи, парите са необходимост. Това звено е в ръцете на финансовия директор, който спокойно живее на сянка.

Спортният началник Христо Йовов трябва да е много по-остър. Той е длъжен да бъде силна фигура, не е сериозно Батков да го прескача за назначението на методист в школата. Христо е в такава ситуация, че трябва да води войни дори в собствения си двор. Длъжен е да ги печели, за да налага своите виждания. Понякога ситуацията налага да се реже и живо месо. Наказанието на Даниел Димов бе половинчато, а това го прави безмислено.

Треньорът Тони Здравков е отговорен, че тимът не влезе като хората в шампионата. Левски не играе добре, а се задава дербито с ЦСКА, което може да е фатално за позицията на специалиста и атмосферата в клуба.

Футболистите късат нервите на хората. На практика и сред тях няма положителен герой. Като се почне от капитаните Ангелов и Гаджев, минем през луксозното трио нападатели – Божинов, Макриев и Генков и стигнем дори до вратаря Пламен Илиев, който може би не е разбрал, че дузпите с ЦСКА бяха миналата година. Чужденците са друга весела компания. Някои безспорно имат качества, но последното нещо, което притежават е постоянство. Левски има нужда от легионери като Бардон, Томашич, Вагнер и Жоазиньо, които бяха истински пример.

Към днешна дата Левски не е отбор. „Сините“ са като тим, които се е „цепил“ пет минути преди неделното мачле в махалата. Повечето се познават, някои даже са играли заедно, но има и такива, които си бъркат имената по време на срещата.

Главата на рибата отдавна намирисва. Нелепо е Левски да бъде в този вид. За да стане още по-ясно или неясно, ето какво се случи за няколко месеца на „Герена“:

Боримиров доведе Рамон Лопес. Николай Митов ходатайства за по-добър договор на Илиян Йорданов. Сираков привлече Горан Блажевич, а той е дълбока резерва. Славиша Йоканович настояваше за Алехандро Перес. Иво Тонев присъства  /случайно/ при подписването на договора с Ларсен Туре. Наско изгони Рамон Лопес, Кристовао Рамос и други двама. Фенове съблякоха Петев. Сираков напусна, а Иво Тонев – почти. Йовов остана, а по-късно изгони Перес и Илиян Йорданов. Тони Здравков каза, че харесва Кристовао Рамос, а Йовов го върна. Между другото Мюлдер тренира един месец с юношите, а Даниел Димов само една седмица. После кажете, че Левски не е сбирщина. По документи „сините“ са професионален клуб, но се управлява аматьорски. На думи футболистите милеят за емблемата и са мъжкари, а в Надежда повечето не успяха да се одраскат.

От  лятото до този момент треньори на Левски бяха Николай Митов, Славиша Йоканович и Тони Здравков. В ролята на директори са влизали Даниел Боримиров, Иво Тонев, Наско Сираков и Христо Йовов. Само Тодор Батков и Константин Баждеков са постоянна величина. Възниква въпросът, над който умуват дори гинеколозите, къде бъркаме, колеги?