Защо Левски? Ето защо...
Защо Левски? Ето защо...

Ще ограничим стрелбата по пианиста. Той вече е на решето. За футболистите на Левски е казано всичко в последните месеци. Съставът на Йоканович е къс и без класа. Първата смяна на Левски се казва Илиян Йорданов, а за Черно море на пейката седеше Георги Илиев. Това е чиста трагедия от гледна точка на „сините“. Когато дойдат още нови футболисти, тогава може да се търсят резултати. Сега е мъка.

Интелигентен, възпитан, с визия на треньор, богата футболна култура и интересен тренировъчен процес. Става дума за Ратко Достанич. Същите думи и в този ред може да ги повторим и за Славиша Йоканович. За съжаление новият сръбски треньор на Левски върви по пътя на Достанич, а не по онзи на титаните Петрович и Муслин. Работи добре, но резултатите все още липсват. Разбира се оправданието с окастрения тим е актуално. Какво да му кажем на Йока, когато първа резерва му е Илиян Йорданов, а победата трябва да се гони и със защитника Йордан Милиев? Тъжна картинка. Желязно алиби...

Сърбинът обясни, че все още има кредит от публиката, но съзнава, че и той е до време. Йоканович нека да седи в Левски поне до края на сезона. Ако трябва той ще търпи и Левски ще прави същото. Дори да е на инат, „сините“ този път не бива да сменят наставника. Като дойде лятото, нещата ще са ясни. Ако Славиша не е вдигнал тима на крака, ще си замине изпил горчивата чаша до дъно. Ще се накърни репутацията му, но изкуството изисква жертви. Тогава може и Станимир Стоилов най-сетне да благоволи и да се върне на „Герена“. В Левски се работи само по желание. Едно е сигурно, че по света все ще се намери някой треньор и за „сините“.

Отново подчертаваме, че вече няма сила, която да ни накара да пишем за тактика щом стане въпрос за Левски. Отбор с 12-13 футболисти /90 % средняци/ и няколко юноши. Атаката е скопена, халфовата линия безидейна, защитата е родена виновна, а вратарят пази отлично мухите, които прелитат покрай него. С първия шут Черно море вкара гол...в средата на вратата. Шефовете Батков и Тонев се покриха и чакат някакво просветление.

Сега мнозина са ехидни по отношение на Левски. Такъв е моментът, а и периодът не е кратък. Надеждата обаче е жива и се вижда в детайлите. В секундите преди мача едно снажно детенце отиде при треньора на гостите от Черно море и се прегърна с него. Хлапето е от тези, които гонят топките край терена. Ако не бъркам става въпрос за сина на Георги Шейтанов, който беше помощник на Гонзо в Левски. Младежът уважи легендата, но изживя тежко поредната издънка. Между другото малкият Шейтанов вероятно щеше да спаси гола, който Симеон Райков отбеляза, но това е отделен въпрос. Пламен Илиев има качества, но вече пази със страх вратата на Левски. Той изпитва ужас да дава интервюта. Някой помни ли нещо, което е прочел, видял или чул от него? Пацо обича да седи на сянка, но сянката, която прави гредата е доста малка. Всъщност вратарят на Левски снощи беше на трибуните и изживя срещата драматично. Казва се Митко Иванков и ако не бъркам е член на УС в Левски, каквото и да значи това. Такъв като него трябва да пази „синята“ врата и чест.

След последния съдийски сигнал на Николай Йорданов публиката изригна. Малцината по трибуните отдадоха заслуженото на Гладиатора Гонзо. Той се поклони пред двата сектора и призна пред камерата, че сърцето и душата му все още са на този стадион, не че сме се съмнявали в това. Георги Иванов може да е виновен за доста неща случили се в Левски в последните години, но е сигурно, че всичко сторено е от сърце и душа и с мисъл за доброто на клуба. Мнозина са отсвирили мача още преди да свърши. Доста хора са си задали въпроса, защо съм от този калпав Левски? Отговорът беше получен от изказването и поведението на Гонзо след срещата. От кой друг отбор да бъдеш, когато си станал фен, заради такива като него?

Между другото на „Георги Аспарухов“ имаше много гиганти, които дават надежда, че рано или късно Левски ще стъпи на верния път. Въпреки огромното уважение към по-старите легенди на клуба, ще споменем тези, които могат да работят успешно за неговото съживяване. Там бяха Наско Сираков, Георги Иванов /макар и на пейката на съперника/, Елин Топузаков, Христо Йовов, Митко Иванков и Мариян Христов.

Левски е зле, но го има. Даже скоро ще стане на 100 години и вярната му публика ще отбележи събитието подобаващо. За огромно съжаление на Йоканович в съблекалнята му няма футболист, като Гонзо, или някои от другите споменати по-горе. За наше общо нещастие, вече няма характери от този тип. Преди няколко седмици Левски сваляше звездите на Антонио Вутов. Молеше му се да остане в родния си клуб. Явно младата вълна е такава. Трябва да бъдат възпитани шампиони с морал и ценности, които да извадят колоса Левски от дупката, а и не само него.

За финал нека похвалим един от Черно море за мъжкото поведение. Симеон Райков излезе по-левскар от много други. Спести си радостта от гола и показа, че е добре възпитан, въпреки че Илиан Илиев го изгони като долно куче от „Герена“. Мони явно е научил какво е чест и достойнство, но има и кой да му го покаже в съблекалнята на „моряците“. Ето защо Райков пази треньорския стол на Гонзо.

Симеон Райков е периферна фигура за Левски, но показа, че „синята“ публика заслужава уважение и отплата. Ако не от своите нефелни футболисти, то поне от други хора, които не плюят там, където са яли.