Левски не развали сценария. Отново победи в последната минута. „Сините“ капарираха шампионската титла в един изключително нервен и здрав мач. Типичен финал.

„Герена“ бучеше часове наред, за да избухне зверски след шампионския шут на Станислав Ангелов, който услужливо се отби в краката на Мичел Бурзорг. Ето го новия Сержиньо Грийн, вкарва рядко, но се помни.

След срещата тъжни симпатизанти на Лудогорец цъкаха с език и акцентираха върху късмета на Николай Митов. Треньорът на Левски веднага трябва да се извини, че отборът му бие в последната минута. Така могат, така печелят.

Съгласен съм с предложението на Митов, публиката на Левски да попадне в отбора на кръга. Изключителна подкрепа. От първата до последната секунда. Енергията, която струеше от трибуните подсказваше подобен финал на двубоя. Сякаш беше писано да стане точно така. Духът на Гунди отново се появи. Сектор А го няма и пътят към паметника на митичния Аспарухов е открит... Все едно и Гунди беше край тъч линията!

Случайно попаднах на повторението на двубоя през нощта и с интерес изгледах още веднъж случилото се на „Герена“. Както призна и Ивайло Петев, Лудогорец искаше да затвори мача. През втората част Левски доминираше, натискаше и искаше, а „зелените“ търсеха контрата. Откриха се две-три възможности, но Левски има вратар, който ги отчая. Явно лекарският щаб на „Герена“ беше извършил отлична работа, защото „сините“ не спряха да тичат, въпреки че от началото на сезона са изиграли пет мача повече от своя противник. Последният с дължина 120 минути. Левски е подготвен отлично, но това ще го коментираме в следващите дни.

Преди известно време коментирахме, че Иво Тонев поради една или друга причина, събра доста шампиони на „Герена“. Завръщането на фигури като Иванков, Боримиров, Топузаков и Христов със сигурност даде своето отражение. Някои ще кажат, чудо голямо, други играят. Вярно е, но когато покрай теб има шампиони, опасността и ти да станеш такъв се повишава.

Когато Елин Топузаков извеждаше Левски с капитанската лента в Европа, Миро Иванов се молеше да влезе в групата, да се качи в автобуса. Когато Иванков играеше големи мачове, Лудогорец риташе в зоните. Когато Мариян Христов стана шампион на Германия, в Разград дори не са си помисляли, че ще стъпят по някакъв повод на „Георги Аспарухов“. Когато Христо Йовов беше съотборник на Ивайло Петев в Литекс, камерите и фотоапаратите бяха насочени към сегашния славен ветеран на Левски. Когато Даниел Боримиров е вкарвал на световно първенство, Иван Стоянов е стискал палци на чичо си Данчо Лечков. В Левски има шампиони, които заразиха сегашните футболисти. Ходът с тяхното привличане беше отличен и даде резултат.

Не знам дали Ники Митов наистина ще подпише договор с Левски, но е факт, че има контракт със златния гол в 90-та минута, което е истинско богатство за него. Късметът му се усмихва, значи Митов го заслужава. Специалистът вдигна Левски емоционално и сега се наслаждава на фенската обич. Нисичкият треньор на „сините“ беше намачкан и нацелуван от хората, които го вдигнаха по-нависоко, за да види последните секунди от мача, след като съдията го изгони. Митов разплака цял стадион от щастие, което се е случвало на малцина и заслужава уважение.

Царете на златния гол поискаха титлата и вероятно ще я получат, напълно заслужено, след като взеха всички големи мачове в първенството. Левски въведе ново неписано правило, когато стъпи на терена. За този тим важи нещо, което е типично за хокея. Щом Левски играе, очаквайте „внезапната смърт“. Питайте ЦСКА, Миньор и Лудогорец, защото те знаят за какво става въпрос. Левски удря късно и фатално. Такава е директивата. Директивата на Ники Митов.