Изминалият кръг в „А” група пак премина под знака на съдийските скандали. Уви, не за пръв път. Два мача фокусираха вниманието на всички, а в тях – драстичното разминаване в критериите на двама наши международни съдии по отношение на дисциплинарните провинения на терена.

На Черно море – Левски неправилно зачетеният след неотсъдена засада гол в полза на „сините” , ощетил „моряците”, сякаш даде индулгенция на Ивайло Стоянов от този момент нататък да ощетява гостите. Колко червени картона трябваше да има за варненци? Поне два, нали? Тук даже няма да коментираме чистата дузпа в 90-ата минута за Левски. И всичко това защо? Като компенсация? От страх? Защото сме гузни? Или защото си свирим по български? Това ли е правилният подход на международен съдия, при вече допусната грешка от бригадата? Отговорите трябва да ги дадат други хора.

Нека обаче обясним какво имаме предвид под „свирене по български”. Родните рефери свалят една степен от наказанието при провинения по нашите терени и това е масова практика, особено при дербита и сблъсъци с голям заряд като този във Варна. Ако ситуацията заслужава червен по правилата, нашите хора вадят жълт картон. Ако е необходим жълт, минаваме с фаул. Ако е през първото полувреме, даже гледаме да е без картони, а само с устни забележки. Защото иначе с маниера на игра на някои български отбори мачовете трябва да завършват 9:9. Като брой футболисти на терена, не като голове. И затова си гледаме удари от каратето на нивото на гърдите, влизания с бутоните в краката на съперника и тем подобни...Нормално, щом се толерират.

Веднага отиваме на коренно противоположния случай. Префинено европейско съдийство в полза на... по-силния отбор на книга. Като в мача Локо Сф – Лудогорец, например. Трябваше ли „в духа на мача”, както йезуитски се измъкват арбитрите ни, Станислав Тодоров да гони футболист на Локо Сф в 24-ата минута? В една иначе абсолютно коректна среща, независимо от залога, в която Локомотив не получи дори жълт картон, а Лудогорец – два за бавене на играта в 87-ата и 88-ата минути. Червен картон за удар с лакът при борба за висока топка, при който на „Олд Трафорд”, „Сан Сиро” или „Алианц арена” – наистина, по-скоро биха го извадили, но напълно възможно е и да минат с жълт. Особено в началото на мача. Да, дори в Европата!

А у нас така ли се подхождаше на другия мач във Варна? Даже няма да коментираме, че и последвалите три спорни момента в Своге отново бяха отсъдени все в едната посока, знаете коя. Тук не трябваше ли компенсация, такава като на мача във Варна? Или нещо ние не разбираме какви са критериите?

Изобщо, нека да ни кажат съдийските методисти как я караме по бг-мачовете. Със съдийство по български, или с такова по европейски. Защото дотук е шарено – европейски наказания за по-беззащитните, българска липса на санкции за по-яките, а при дербита – второто и за двата съперника. Понеже, видите ли, родните клубове възприемали добре този „мек” начин на свирене. Ама като им дойде чужд рефер, стават по-хрисими от агънца...

И да не забравя нещо: толкова ли бърза работа имаха от Съдийската комисия да назначат Станислав Тодоров на още по-лютия мач Литекс – Левски утре, след като има заявка за жалба от Локо Сф спрямо същия съдия? Жалбата, след като е упомената в доклада, се подава в 72-часов срок след мача, да припомним. Или свършиха съдиите у нас? За справка, при съмнения за някакви провинения на футболистите, Дисциплинарната комисия им спира правата, докато набави необходимия материал и доказателства на следващото си заседание. В Съдийската обаче – пак наопаки. Или и тук работим с двойни стандарти?!