От ЦСКА съм още от времето на онези два гола на Стойчо. Поради което мога единствено да се съобразя с неговите думи, казани след мача в Перник в събота. И с никой друг свързан с отбора, тъй като няма как той да милее за отбора по-отдавна от мен. В този случай имам по-различно мнение за случилото се по време на този мач. Мнение, което може и да съвпада с това на мнозинството „червени”.
Много е просто и ясно – с играта си срещу Миньор ЦСКА просто не заслужи победата. Не че домакините кой знае колко са надиграли лидера в „А” група. Не, но за какво играят те, а за какво се бори ЦСКА? При тези гигантски различни цели, „армейците” си паднаха съвсем заслужено. Все още са начело на класирането, има само два кръга, играят срещу прекия конкурент. Сиреч – всичко си зависи все още и само от тях. ЦСКА бе слаб в Перник и приключваме със спротно-техническата част!
Иначе и аз виждам очевадното. Макар и да ми е малко трудно. На стадиона бях сигурен, че има дузпа срещу Мораес. Няма как и от позицията ми да преценя имало ли е засада преди това или не. Нуждаем се от повторение. Мъчих се същата вечер като футболист на Байерн срещу Борусия Дортмунд. Ето така се мъчих да намеря добро повторение на ситуацията – така и не открих. В 90-секундните репортажи, пуснати в сайтовете това положение липсва. Как да видя има ли, няма ли дузпа. Но пък и точно в този мач Мораес доказа, че няма как да е сигурно евентуалното и реализиране. Всъщност, не видях добро повторение и на момента в който Таско реши да свири дузпа за ЦСКА. Колкото до дузпата в Разград – там е малко по-ясно. Моето мнение е – няма дузпа. Но бе свирната. Факт е, че няколко мача ЦСКА има сериозни основания за претенции към реферите. Факт е, че нервите на Херо не издържаха, та се наложи да бъде ваден от терена, сякаш е някакъв долен криминален тип, изнасилил цяло село. Факт е, че Лудогорец бе облагодетелстван при гостуването си в Перник. Изобщо не малко поводи, този шампионат да бъде тотално опорочен. И че онова с директивата от фолклор взе да се превръща в болезнена реалност. Знам, че феновете на Левски, които вече разделят любовта си към любимия си тим с тази към Лудогорец, към Миньор и към не знам кого си, сега стоят и се хихикат. Но единствено поради факта, че от няколко кръга насам техния тим се лашка между четвърто и шесто място. Ако Левски бе претендент за титлата, то при всички тези щуротии, сигурен съм, революционния дух на Лафчис щеше да се възроди. Но това е друга тема. Сините сега са си избрали тъжната роля на сеирджии.
ЦСКА надигра Левски преди два кръга, но загуби. Създаде една дузина чисти голови положения срещу Ботев миналия кръг, но би само с 2:0. В събота в Перник не създаде нито едно подобно. И загуби. И тук някъде ми се губи нишката, защо не се приеме този елементарен факт и ситуацията да се кротне? Напълно съзнавам важната роля на Стойчо Младенов в такъв миг – той е длъжен да предпази собствените си играчи от истината. Поне за десетина дни напред. Защото те са, други няма, които трябва да покажат друго лице срещу Литекс и Лудогорец. Тъкмо тук се изисква трудната задача на наставника. Добрият треньор не е само за да мести конусите и да реди състава. ЦСКА разполага с този наличен потенциал, който все пак да не забравяме, падна от Септември Симитли. И единствено поради волевите си качества, продължава да бъде кандидат № 1 за титлата, малко преди края на битката. Някак си това е далеч по-готиното, отколкото да се чудиш всеки следващ кръг за кого да стискаш палци. За перничани ли, дето все те чакат с „камъне и дърве”? Или пък сега, това което предстои – сега ще са за омразния Литекс, дето от години наред им е черна котка. Въпрос на избор. Мен от такава постоянна смяна на идентичността би ми се завило свят.
Но да си завършим пак с ЦСКА. Падаш, биеш, падаш, биеш. Играеш силно, играеш слабо. Така е. Навсякъде по другите първенства. По тези неща и нашето е същото, като чуждите. Виж, в друго отношение, нашето се различава. Много се различава.
Добави ни в предпочитани източници в Google
