Съвместна публикация на в-к Тема:спорт и Gong.bg

Във футболна България безспорното събитие номер 1 на седмицата е треньорската рокада в ЦСКА. В Европа пък кипърския Апоел прави чудеса. Цял взвод от научни работници от БАН, заедно с всички специалисти завършили ВИФ, плюс всеки що-годе разбиращ от футбол у нас да се съберат на едномесечен симпозиум, трудно ще дадат отговор на въпроса: „Защо се случва там, а не тук?”. Е, случвало се е и тук, но преди много, много десетилетия. На това аз му викам случване. Тогава, в началото на 80-те сигурно и в Кипър са се питали, как е възможно в България, а при тях е една утопия. Изобщо случки, събития. Кое по-напред. Идването на Стойчо Младенов в ЦСКА пък отново даде повод за коментари. Но досега така и нямаше анализ, насочен към самия треньор, към това, което неговото име предизвиква като реакция. И от страна на врагове и от страна на „свои”. Нека поговорим за това. Просто за Стойчо Младенов. Не за Пената и неговото морално падение, въпреки да знаем, но да не смеем да го кажем на глас, че евентуалното му отстраняване от „Армията” би довело до сериозни главоболия за босовете на червените. Няма да говорим и за самите шефове на „Титан”, нито пък за Дуци. Става въпрос за няколкото митове, които отново изплуваха на повръхността от понеделник насам.

ТЕМАТА „БАЙДЕК”, ТРАНСФЕРИТЕ, КОМИСИОННИТЕ

За пореден път се убедих, колко врагове има новия треньор на ЦСКА. Нито едно ново назначение в последните 3-4 години, не е предизвиквало такава вълна от хапливи подмятания. Едно на ръка, че има една значителна фенска маса, която вижда в Младенов точният човек начело на тима, но останалото е единствено зла мисъл. Което, като се замисля е напълно естествена реакция към успелите хора. Още повече в България. И съвсем още повече в нашия футбол. И докато нервните и смешни коментари на сини привърженици са повече от основателни, то необяснимо е елементарното ловене за кукичките на митологични въдици от страна на част от червената половина.

От години се създаде една илюзия, че Младенов е някакъв долен, изпечен мошеник, тарикат, комисионер... С две думи – лош човек. И някак си сякаш насила, без да иска е успял два пъти да идва в Борисовата градина и два пъти да си тръгва, оставяйки на бат Сашо още една титла. На пресконференцията във вторник бе зададен щекотливия въпрос за мениджъра Байдек. Най-сетне Стойчо даде и ясен отговор – Байдек е довел двама играчи в ЦСКА, единият от които (Фелипе Машадо, автор на гол срещу Левски) бе свободен агент. Пък и до днес не мога да разбера, какво лошо има да работиш с един агент, на когото имаш доверие, вместо постоянно да се литкаш към целият жужащ кошер от стръвни мениджъри, които мислят единствено как да оглозгат съответния футболен клуб. Защо никога не се пита какви пари хвърли например Наско Сираков за някакво сръбско менте, само защото вкарало два гола на ЦСКА в Петрич?

Нека само вметнем тук, че после може да забравим, че именно Младенов на два пъти е причина Наско да се радели с Левски. Не, това не е проблем, единствения зъл демон е Стойчо Младенов и неговия пророк Байдек! Само да припомним телеграфно играчите, привлечени от Стойчо в различни периоди, които не само са дали много на отбора, но след това са били трансферирани от различни ръководители на повече от добре цена. На супер изгодна печалба. Жоао Карлос, Неи, Маркиньос, Велизар Димитров, Емил Гъргоров са само част. За тях от Белгия, от Саудитска Арабия, от Кипър,от Украйна, от Франция са влизали бая пари в клубната каса. Без Младенов да получава комисионна за това. Случаят „Лима и Соуса” също е препълнен с куп измишльотини, вкарващи Младенов в някаква криминална сага, по подходяща за епизод от Агент 007. Малкият му син, летище София в тъмна доба, някакви коли, някакви щуротии и чудеса. А е толкова просто. Двамата, иначе изключително талантливи бразилски играчи ги води Лъчо Танев с изричното знание и позволение на собственика Васил Божков. По някаква причина, доста невъзпитаните момчета, единият от които прочул по време на престоя си в ЦСКА не толкова с добрата си игра, колкото с попръцкването си на масажната маса, решават да си оберат пешкирите от България. Някой ги посъветва, че това може да стане като не си вземат умишлено или не две поредни заплати. Така и става. Ето това е всичко. 

МЛАДЕНОВ – ЕВРОПЕЙСКИЯТ НЕУДАЧНИК

Не мога да си спомня, това „Тройчо” дали червени или сини го измислиха. Добре де, приемаме, че чисто фонетично, пък и граматично за вестниците просто пасваше. Сменяш първата буква и готово. Нямали са работа родителите му да му дадат това име. Трябвало е да внимават, че след малко повече от четири десетилетия, техния син ще загуби на два пъти от звездния тим на Галатасарай и ще променят името на техния син. Какъв позор, а? Да паднеш от Мондрагон, Пратес, Франк Де Бур, Бюлент Коркмаз, Хасан Шаш, Юмит Каран, Ариф Ердем, Хакан Шукур. Пред близо 70 хиляди зрители – посещаемост, която дори не бе подобрена две години по-късно на финала между Милан и Ливърпул. Ако никой не може да разбере класата на онзи тим, значи разбира от футбол, колкото Азис от ядрена физика. Плюс това, турския гранд е гранд и в днешно време, бил е гранд и преди това. Не е някакво временно явление на футболната карта. Тези два неудачни мача на Младенов в подстъпите на ШЛ, всъщност са и единствените загуби на треньор в Европа начело на ЦСКА! Друга загуба Стойчо няма – повтарям го за любителите на митове и легенди!

 И трите отпадания в турнира за купата на УЕФА са след равенства – 3:3 срещу Блекбърн на Анди Коул и Дуайт Йорк (след 1:1 в Англия), две равенства и отпадане след дузпи от Торпедо Москва и онова прословуто равенство срещу Тулуза, донесло нов червен прякор, този път на Йордан Тодоров. Нова глава от градския фолклор. Години наред шефовете на ЦСКА се опъваха да назначат Младенов с основния мотив, подклаждан най-вече от техни съветници, че той няма големи европейски успехи. Това обаче изобщо не кореспондира с назначаването на плеяда евро-терминатори като дебютанта Пенев-младши, Радуканов, Гьоре, Зафето, Дочев, че дори и Димитър Пенев, чиито европейски клубни успехи са някъде много, много навътре в миналия век. Ако това е била главната причина, Младенов да бъде държан далеч от ЦСКА толкова време, то най-елементарното бе просто да се припомнят фактите. 

ГРОЗНИЯТ, НО ПОБЕДЕН ФУТБОЛ

Друга странна приумица, носеща се в пространството е, че въпреки двете титли, отборите на Стойчо Младенов не играели красив и резултатен футбол! Хм, как така? През първия шампионски сезон 2002/2003 година, ЦСКА има победа като гост над Черноморец с 8:2! При това говорим не за изпаднал отбор, не някакво Конелиано, Раковски или Светкавица, а за останал в групата тим. И още – 5:2 над Нафтекс, 5:2 над Марек, 4:1 над Черноморец у дома, 3:0 над Левски, 5:1 като гост на Ботев Пд, 5:0 като гост на Добруджа! Какво повече? Всичко това в рамките на само 26 кръга, колкото бе онзи сезон. Шест точки преднина пред втория в класирането Левски и най-резултатен отбор на сезона. Чудя се в кой точно период се е създал митът за грозния футбол на Стойчовия ЦСКА? Може би втория период, онзи с прословутите 16 точки разлика. Там също има цели десет мача с вкарани от три гола нагоре, втори най-резултатен тим за сезона и категорично най-добрата отбрана с едва 11 допуснати гола! До този петък начело на ЦСКА Стойчо Младенов има регистрирани едва 5 загуби в „А” група! Много лесно е да се говори, но далеч по-сложно и трудоемко е да се препрочете историята и статистиката. Поради това улесняваме тези, които имат къса памет. 

Сега обаче е доста по-различно. Стойчо дойде малко на принципа, че друг вариант пред шефовете на ЦСКА просто не остана. Той е произвеждал шампионски отбор, но от първия кръг до последния, от лятната подготовка, през зимната, до почетната обиколка през месец май. Поради това, може би основната цел в момента е да се докаже, че именно Младенов би могъл да бъде човека за първа титла по време на управлението на Борисов и Иванов. Ако трябва за това да се изчака целия този цикъл „от-до”. Двамата хвърлиха милиони по ЦСКА, но чуха също толкова хули и обиди по техен адрес. Нека си спестят поне една, оставяйки треньорът който знае кое как да направи, просто да го прави. Звучи далеч по-лесно, отколкото да слушаме наивни митове до втръсване.