Девет отбора от „А“ група и още два-три от „Б“ се подготвят в Анталия, останалите се борят със снега в България. Независимо кой къде е обаче, цялостното впечатление, което оставя българският футбол, е в пълно съзвучие с времето в милата ни Родина.
Виелици и наводнения, гръмотевици и преспи. Каквото времето, такъв и футболът ни. Спокойствие няма почти никъде. Несгодите са много, положителните емоции малко.
Скандалите и дрязгите съответстват напълно на атмосферните условия навън. И така е сега, по време на подготовката.
А как ли ще бъде напролет, когато започнат истинските битки? Времето след месец-два ще се позатопли, но препирните и нервите ще бъдат винаги около точката на кипене. А футболът, самият футбол, ще продължи да си стои в дълбоката зима. Под точката на замръзване.
Потоп? Дали един футболен потоп няма да оправи нещата? Да изчисти тинята, да измие мръсотията. И след голямата болка да започнем начисто. Мечти...
Ще газим калта отново. Виелиците и наводненията няма да свършат със зимата. Поне във футбола. Знаем го от горчив опит.