Години наред Левски беше обърнал гръб на своята школа. Дали треньорите не искаха да рискуват, дали нямаше достатъчно таланти, но е факт - „сините” бяха забравили за своите момчета.

От ерата „Стоилов” не е имало специалист, който да е поемал този риск. С поведението си по време на подготовката Николай Костов категорично показва, че това няма да продължи, докато той е в Левски. Очевидно е, че този треньор е много по-различен от своите предшественици. Дори и на външен вид. Работил е доста години с юноши, което му се отразява. Всички тренировки по време на лагерите са открити, а на тях не се чу една лоша дума по адрес на футболист от устата на Костов. Още повече пък тя да е отправена към малките. По-важното е друго, той смело им се доверява в мачовете. Няма значение дали съперникът е палавият Агиа Напа, Рубин Казан или Стяуа. Щом тренираш добре, излизаш и в мачовете.

Това че медиите обърнаха сериозно внимание на близнаците Цоневи, Вутов, Попадиин и вратаря Митко Илиев, не е случайно. Всеки от тях има талант, някои в изобилие.

Във футбола статистиката играе важна роля, по този повод, ще ви предложим цифрите, които стоят зад имената на част от новата вълна в Левски:

Радослав Цонев: Полузащитникът изигра 105 минути и в четирите контроли. Вкара един гол срещу Агиа Напа, включи се силно в двубоя с Рубин. Прави впечатление, че играе с огромно за 16-те си години самочувствие. Ще е добре, ако той и брат му пораснат с пет сантиметра, но по принцип е логично това да се случи.

Борислав Цонев: Този близнак получава по-малко минути от брат си. Боби се включи в три от срещите, като общо има на терена 68 минути. Притежава прекрасно центриране, което демонстрира на всяка тренировка. Малко е по-слаб физически от Ради. Един от проблемите им е, че се увличат в опитите си да играят помежду си. По този начин изолират другите на терена, трябва да премахнат това от играта си.

Антонио Вутов: Роденият в Мездра нападател притежава много качества. Той е само на 15 и е прекалено крехко дете, поне на пръв поглед, но не му пречи да играе смело. Костов явно много му симпатизира. Пусна го във всички срещи. Антонио има 86 минути в приятелските мачове. Вкара в мрежата на Агиа Напа, спечели дузпа срещу Таврия, пропусна отличен шанс в срещата със Стяуа. Има невероятен ляв крак и по всичко личи, че както и останалите младоци – влюбен е в играта.

Христо Попадиин: Софиянецът се включи само в две срещи, но и на тренировките се вижда, че е кадърен защитник. Бърз, има прилична техника, умее добре да се включва в предни позиции. Няма как да хване ръка от Мюлдер, а и Башлиев набира скорост, но рано или късно, ще дойде неговото време в Левски.

Димитър Илиев: На няколко тренировки Митко буквално събра очите на наблюдаващите. Прекрасен рефлекс и голям мерак да работи. Георги Шейтанов не му дава да диша. Така трябва да бъде, на младите футболисти е задължително да им се поставят високи изисквания. Илиев трябва да влезе в по-добра физическа форма, тоест да стопи някои друг килограм.

Николай Костов показва със своята работа, че някои от тези момчета ще запишат мачове и през пролетта. Без претенции да сме точни в статистиката, но Вутов, може би, ще се превърне в един от най-младите обличали синята фланелка в почти вековната история на клуба. Момчето има капацитет да тръгне по пътя на Христо Йовов, дано пропусне някои от грешките на Бижутера, тогава може и да го надмине.

Капитанът на Левски пък е един от тези, които подадоха не една, ами две ръце на юношите. Често той остава след тренировки, за да работи с тях. Личи си, че му доставя удоволствие. Йовов два ценни съвети. Така например, кара Антонио Вутов да наблегне на работата с десния крак. „Едно време си връзвах конец на единия крак, за да си спомням, кой от двата ми е по-слабият”, коментира в разговор с младите Христо Йовов, който не изневерява на шегаджийския си стил.

Владимир Гаджев показва, че и той не е забравил откъде е тръгнал. Юношите вече се хвалят с новите си футболни обувки, които са им подарък от Влади Гаджев. Левски може и да няма много нови играчи, но има истински капитани.

Костов обича да работи с младите футболисти и това със сигурност е прекрасна новина не само за тях, но и за Левски. Треньорът няма да има спокойствие, но за няколко месеца е способен да постави здрави основи. Левски вероятно ще изгради футболисти, които да радват феновете след време. Стилът, който треньорът се пробва да набие в съзнанието на „сините” е такъв, че тимът ще играе атрактивно, интересно и резултатно. Към днешна дата личи леко увличане в атакуващата игра, но има време да се наблегне и на отбраната. Месеците след лагерите в чужбина, ще бъдат най-важният период за Вутов и останалите. Ако средата в София не ги развали, ако не си повярват прекалено, значи наистина могат да станат големи футболисти. Костов прави най-значимото, дава им шанс. Никой пък не може да им отнеме обичта към футбола. Те понякога дори прекаляват. Час преди мача със Стяуа, един от асистентите в щаба на Левски ги смъмри. Беше твърде рано за загрявката, но те вече си разменяха пасове на терена. Кой обаче е способен да им вземе топката от краката? В преносния и буквалния смисъл, нищо че звучи малко пресилено...

Ники Костов малко прилича и на класен ръководител. Време беше в Левски да има и „Час на класния”. Ако този ход излезе сполучлив, останалите може да стоят мирно няколко сезона, а Левски да изкара много добри пари.

След като в Левски двама футболисти си позволиха да отворят „Шамарената фабрика”, треньорът Костов показа, че е строг. Точно като класен ръководител. Очакванията са да направи класен отбор, да наложи стил и футболисти. Ако са от школата на Левски, всеки ще му стисне ръката.