Дълги години плачковците във и около българския футбол роптаеха, че държавата не мислела за популярната игра и призоваваха тя да се намеси. Сега пък, когато се намеси, при това за добро, пак има недоволни. Но това си е манталитетът на българина.

Какво лошо има в това премиерът да търси спонсори за най-популярните ни клубове Левски и ЦСКА, и дори за тимове със сериозно регионално значение като Берое? Или пък с това, че се ангажира да ремонтира стадиони? Нищо лошо няма, разбира се.

Като сериозен държавник и спортен човек, Бойко Борисов знае, че футболът е нещо повече от спорт. Това е социален феномен. И когато той се гърчи в недоимък, трябва да му се помогне. Със своя авторитет и с поста, който заема, той може да го направи.

Да не би при комшиите държавата да не лобира пред големите компании да се ангажират с издръжката на грандовете, срещу което те получават съответните преференции. Щом в Турция и Гърция може, защо в България да не може? Дори в Испания държавата опрости дългове на Реал Мадрид, понеже е клуб с обществено значение.

Така, че нека не гледаме непрекъснато към канчето на ближния, че било наполовина пълно, а нашето е наполовина празно. Поне старите и традиционни фирми в българския футбол трябва да получат държавна подкрепа. Даже е наложително. И в това няма нищо укорително.