Съвместна публикация на в-к Тема:Спорт и Gong.bg

Краят на света ще настъпи през 2012 година, когато според календара на маите, идва краят на времето. Как точно ще се случи това се водят спорове и дискусии – някакъв астероид ли ще се блъсне в нашата планета, ще избухне трета световна и последна война, някаква невиждана магнитна буря ли, не се знае. Пък и да не бъдем толкова любопитни – нали скоро трябва да разберем. По график последното събитие в човешката цивилизация е планирано за месец декември следващата година. Във футболния график, тогава се изиграват последните мачове в груповата фаза на европейските клубни турнири и се тегли жребият за фазата с елиминациите.

За да не изпадаме в дребни спорове с астрономическите способности на древния северноамерикански индиански народ, ще се съсредоточим в това, от което разбираме малко повече. Но пак ще опитаме да прогнозираме нещо. Ще бъде ли например през въпросния декември ЦСКА в най-лошия случай в края на участието си в Шампионска лига? За да не бъдем максималисти, искайки чудеса от тим, който още не е попадал в групите на турнир, който именно тогава някъде ще навърши 20 години. Едно попадане стига като за начало. И ги почваме Спас, Караджата, Коце, Мишел, Апата, Бандата и останалите. Дигане, дигане, правиме някой от тях футболист на годината, подгласниците отново ще бъдат негови съотборници. И на полусезона кой накъдето му видят очите – в Бундеслигата, във водещите тимове на Русия и Турция, ако пък някои успеят да се докопат до Премиършип или Примера – още по-добре. Изпращаме ги на летището и после просто ги посрещаме периодично като звездите на новия национален тим на Матеус. Който отгоре на всичко има добри шансове за класиране на световното в Бразилия. Така ги виждам аз нещата, или поне някъде около тази сфера. Не знам аз или маите ще се окажем по-добри предсказатели или всички вкупом ще се провалим като метео прогнозите на Емо Чолаков, но редно е аз да имам известно предимство в сравнение с предшествениците на съвременните мексиканци. Най-малкото защото стъпвам на съвременните факти, а не на някакъв сложен календар, с някакъви зъбчати колела, за който учените все още се хващат за гушите един друг. Според моята методология такъв ЦСКА, какъвто наблюдаваме в момента, не е имало от времето на Миодраг Йешич и Стойчо Младенов взети заедно, някои по-смели колеги дори препращат към знаменитото поколение от края на 80-те години. Чакам само при евентуалното спечелване на купата срещу Славия вече да се изтрие спомена от онзи тим на бате Паро от първата половина на 80-те. Значи май е далеч по-възможно през декември 2012 ЦСКА да рита в ШЛ, отколкото няколко милиарда да щурмуваме молове и хипермаркети, за да се запасяваме като за последно, чакайки апокалипсиса.

Сега малко по-сериозно. Големият въпрос пред червените фенове, а и пред специалистите е, дали този ЦСКА е готов за лъвски скок? Айде стига ниски цели, стига вече задоволяване с дребното, с временното. Тази пролет отборът заигра най-сетне красиво, комбинативно, резултатно. Заигра радващо. Печели много победи. Но в момента приликата между ЦСКА на Радуканов и Ливърпул на Далглиш /версия пролет 2011/ е фрапантна. Както по много други показатели, тези два тима намират допирателни. Гледам онзи ден мърсисайдци трошат главите на онези от Фулъм. Но общо взето залудо. Каква Шампионска лига им мержелее не ми е ясно? Нашите армейци и те бият наред, да не им се изпречваш точно в тези месеци. Едни хореографии, едни приказни красоти. Но уви, всички тези усилия отиват за едното трето място. Дори второто изглежда няма как да хванат. Толкова зор и влагане на сили за едни бронзови медали, червената футболна история не помни. А да, купата, онази купа, която някои от предишните поколения и треньори просто изхвърляха като ненужна вещ, за да не им се пречка към гоненето на по-висши цели. Този ЦСКА обаче, на Милен, на Спас, Караджата, Коце, Мишел, Апата, Бандата, на Боби Галчев, Тошко, Марки и на останалите момчета заслужава повече от добри думи. Той заслужава да израстне. Дотук добре, но с това в историята не се влиза. С това се влиза единствено за пореден път в евротурнири. След което се чака добро представяне тази есен, за да се натрупа нужният за догодина коефицент, чака се и задължителна титла. Ако бай Сашо Манов каже, че има още малко свободно място по рафтчетата на музея, може и още една купа или Суперкупи ако се наложи. С тях или без тях – все тая. Но този отбор, с хореографиите, с цялото това настроение трябва да излезе от двулентовия път, и да се пробва на голямата европейска футболна магистрала. Или поне да си провери конските сили.

Няколко пъти не се получи. През 2003 ЦСКА се сблъска с една от най-мощните генерации на Галатасарай, водени от легендарния Фатих Терим с все още жадните за успехи Хакан Шукур и Хасан Шаш. Две години по-късно пък съдбата си направи гавра. Може би за първи и последен път настоящ европейски шампион ще се пусне в квалификациите и точно на ЦСКА да се натресе, бе меко казано лош късмет. Не бих казал къса клечка, по-скоро дебел прът. После дойде новият шампионски тим на ЦСКА. И аха да се пробват пак, червените крила бяха подрязани. Лупи осра работата с лиценза. И оттогава някъде чак до днес, усмивките бяха почти забравени на „Армията”. Че за кратко и на „В.Левски”. Периодични залпове, и най-вече две-три серии от по десетина победни мача и последващ срив. Тези серии, два пъти при Любо Пенев и веднъж при Зафето бяха по-скоро за постигането на някакви междинни цели. Те не доведоха до установяването на някакъв голям ЦСКА, на тим който може да направи дистанция от преследвачите си в България и да гони приемливо високи цели в Европа. Бяха просто едни футболни бенгалски огънчета. Сега остава да разберем, коя прогноза ще успее. Пак си мисля, че имам малко по-големи шансове от маите, пък и сбъдване на тяхната прогноза ще заличи цялото човечество. Звучи крайно страховито! А ако ЦСКА го направи, ще предизвика болка единствено в половината футболна общественост у нас. Нищо повече.