Литекс не познава вкуса на победата от три мача насам. Равносметката можеше да има наистина печален оттенък, ако ставаше дума за двубои от първенството, а не за контроли по време на зимната пауза. Защото преследвачите на „оранжевите” само това и щяха да чакат, и да бутнат Литекс от върха.

Да, наистина, две загуби и едно равенство звучат стряскащо на фона на резултатите, които постигат другите български отбори в проверките си. Със сигурност, и в момента от лагерите на преследвачите на ловчанлии доволно потриват ръце, преглеждайки статистиките от мачовете им. Обаче има едно голямо, НО... Защото в българското първенство не се състезават отбори от класата на Теплице, Тимишоара и Партизан – съперниците на Литекс в спарингите дотук. Тимове, надминаващи доста по класа нашите. Все пак става дума за лидера в чешкото първенство и за два от участниците в груповата фаза на Лига Европа. Участвали не само заради едното участие, за постигането на гол или на точка.

Какво направи Литекс срещу тях? В първия мач с Партизан отборът определено не игра добре през по-голямата част от мача. Може би в последните 30 минути ловчанлии показаха истинското си лице. Срещу тим, който до този момент бе изиграл вече пет контроли с доста по-класни съперници от Сливен и Малеш Микрево. И не бе отишъл от самолета на терена, с две здрави тренировки преди това. Всичко това не би трябвало да звучи като оправдание, а като безпристрастни факти. Да, Литекс игра слабо срещу Партизан, но все пак вкара два гола.

Срещу румънския Тимишоара безспорно бе най-силният мач на „оранжевите”. Те държаха контрола върху събитията на терена, показаха динамика и скорост в боравенето с топката, правилно придвижване по терена. И то срещу отбор, който определено превъзхожда по класа българските. Естествено показа и слабостите си - да получава голове от статични положения и да изпуска такива от чисти позиции.

Срещу чешкия Теплице, Литекс изигра едно кошмарно първо полувреме и едно много добро второ. Разликата в играта се дължеше основно на двете различни схеми, които Ангел Червенков използва в двете полувремена. С ромб в полузащита през първото, и с обичайната си тактика от есента през второто. И разликата бе очевадна. Както и изводите. Например, че тази тактика е доста трудно приложима в български условия. Разбра го и наставникът на ЦСКА Йоан Андоне при загубата на неговия тим от Волга. Защото при този тип постройка българските отбори са силно уязвими в защита. Всъщност резултатите говорят сами по себе си сега.

Що се отнася до състава на Литекс за пролетта, там въпросителните не са толкова много. Едната от тях пред Ангел Червенков е как да намери място на терена на Ивелин Попов и Христо Янев едновременно. Дотук ясно си пролича, че силата и на двамата е зад нападателя. И когато са използвани по крилата се губят доста от качествата им. Засега дилема, кой да бъде ляв защитник в схемата на Литекс няма. Петър Занев е хванал здраво своя шанс и до този момент не го изпуска. Така че сега е ред на Мишо Венков да чака своя. Въпросителната - кой да пази – Урош Голубович или Родриго Галато сигурно ще виси до първия пролетен кръг. Познаването на качествата на сърбина, пред неизвестността на бразилеца обаче накланят везните в полза на бившия страж на Локомотив София.

Няма и как да подминем откритието на „оранжевите” тази подготовка. То се казва Георги Миланов и не е толкова непознато за българската футболна общественост. При огромния брой офанзивни футболисти, Ангел Червенков реши да го пробва на по-задни позиции в халфовата линия и не сгреши. При техниката и погледа върху играта, които притежава младокът, той показа, че е една сериозна алтернатива на Сандриньо и Небойша Йеленкович.

Оттук нататък пред наставника на Литекс стои единствената задача да изпробва различни варианти на т.нар. си безалтернативни постове. Защото пролетта ще е тежка, ще се играе „на кило кръв и метър кожа”. А ако се вярва на поговорките, то ловчанлии трябва да са спокойни. „За един бит, двама небити дават”. Имаше нещо от този род, нали? Защото до този момент Литекс мачкаше в контролите в предишни подготовки, а в официалните мачове нещо все не се получаваше. Дали пък палачинката вече не се е обърнала за „оранжевите”?