Съвместна публикация на 7 дни спорт и Gong.bg

Срам - не срам, внезапно осъзнах, че не мога да се сетя името на главния рефер от баража реванш Франция - Ейре. Този, заради когото стана реално всичко. Ясно, че горейки в играта, Тиери ХЕНДри (от англ. hand - ръка) няма възможност за тази моментна преценка, която прави крачката между героя и мошеника. Замислете се и бъдете честни - колко всъщност са футболистите, които в подобна ситуация ще използват ръката си за друго? За да я вдигнат високо горе и да си признаят, че са си помогнали с нея две секунди по-рано. И подобно признание може да коства вероятно вече традиционното класически тъпо и глупаво отпадане на Франция от мондиал. Няма такива - един от сто, ако го стори, пак добре би било. Тъй че всичко остава в полето на рефера. Той е главният мошеник в случая, играчът (Тиери) е неговият дубльор. Помагам си, за да се сетя, че името на баш майстора е Мартин Хансон. Швед, за когото веднага изскача новината, че именно той е човекът, отрязал главата на Атлетико (Мадрид) миналата година, когато спаси Ливърпул със срамна дузпа в последната минута. "Получавам смъртни заплахи. Телефонът ми звъни постоянно, чувствам се ужасно. През главата ми минава да се откажа, но в крайна сметка решавам да продължа, защото ми харесва това, което правя" - заявява Хансон в дните след мача от груповата фаза на Шампионската лига. И стига до поредния си "бисер", с който вече окончателно влиза във футболно-съдийската митология.

Но въпреки това славата не е за него, медиите го игнорират, сякаш забравят за ролята му в признаването на скандалното френско попадение, спасило Петлите. Ако трябва да сме честни, тъй като веднага възникнаха логични сравнения, Онзи гол на Марадона през 1986 година също изтласква извън сцената реферите. Е, ние специално няма как да забравим, ние това си го знаем, тъй като на тъча беше наше момче, май от Варна. Но безспорен факт е, че главните виновници биват изтласкани от истинските, реалните звезди на терена.

Но не и България. Тук е страната на съдиите герои! Те са главните персонажи. Най-напред, няма друго място на света, където да се отделя толкова много внимание на ежеседмичните съдийски наряди. Те стават обект на коментари, анализи, кой на кого бил съдия, кой отбор при съответния арбитър колко победи и загуби има, колко картона са му били показани и най-директно - кой кого би бил порязал. БГ реферите са звездите на уикенда. Те си имат прякори - Баничката, Пастата, Колина и т.н.

Досущ като героите от подземния свят.

Те самите се изявяват като такива и правят неистови напъни да приличат на такива. Като за начало - със скъпите автомобили, които паркират пред входовете на стадионите всяка събота и неделя. Имат си и собствен Дон. Вуцан ли ще е, Боре ли ще е, Димо ли ще е - няма значение, който и да дойде на власт, бързо около него се създава някакъв ореол. Почва да се говори под сурдинка как дърпал конците, накъде накланял везните. Изобщо картинката е пълна.

Ето, в съботния следобед отново се говореше за всичко друго, но не и за футбол. Столично дерби на стадиона в кв. Надежда. По трибуните не е като да няма свободни места, но във ВИП-а на стадион "Локомотив" е претъпкано. Бивши и настоящи национални селекционери, пълната палитра шефове и на двата тима и любимото ми определение "известни футболни деятели". Дори представители на западни клубове.

Шефът на БФС ли?

Шефът на съдиите ли? Не и не. Падат голове, спорни ситуации колкото щеш, някакви дузпи там се дават, други не се дават, картони се спестяват. Абе изобщо класически модел. След мача започват изказванията. Кого порязал Пастата? За кого свирил? За ЦСКА ли, за Локото ли, или май за трети отбор? Любослав Пенев в духа на фамилията отново е цветущ в определенията си. Окука също е сърдит. Всеки е прав за себе си, всеки гони своята истина. Но именно съдията продължава да бъде главният герой. И докато в Надежда продължават да крякат за Пастата, неговият колега Александър Костадинов дава също така пародийна дузпа в Подуяне. На него обаче му се разминава, тъй като отборът победител в крайна сметка си играе добре и изобщо не поставя под съмнение постигнатата победа.

След гафа на Стад де Франс коментирах, че трябва рязко да намалим критиките към родните рефери. Когато става въпрос за подобно рязане или грабеж, или просто престъпление, което коства милиони евро и години напред припомняне, какво да се занимаваме с нашенските дребнички грешчици. Миналия кръг на мача ЦСКА - Славия главният съдия (опааа, я, пак А. Костадинов) бил дал измислен фаул, после наредил той да се пребие и после домакините вкарват и така побеждават. Този Костадинов сега на ЦСКА ли помага, на Левски ли, вече и аз се обърках? Явно е добър човек и просто помага на всички.

Един истински тимуровец сред родните съдии. Продължавам да съм на мнение, че грешките на арбитрите се използват като чудесно алиби за провалите на отборите. От което рейтингът на реферите - било то лош в повечето случаи - расте ли, расте. И по този начин расте като цяло глупостта, която обгръща един обикновен български шампионатен мач.

Асистенцията на Анри миналата сряда отново възроди дебатите, относно наложителното въвеждане на видеодоказателството и във футбола. Има го в много други спортове. Защо трябва да се изчаква в бягането или в гребането фотофиниш, когато това е необходимо, за да се определи победителят, а тук да няма възможност съдията да спре за минутка хронометъра си и да изчака какво ще му кажат в слушалката, след което да го отсъди? Ако в дадена ситуация дори камерите се окажат безсилни, то нека тогава заповяда преценката му. Други пък пожелаха веднага назначаването на четвърти и пети рефер, както в момента е по време на двубоите в Лига Европа. Както и да е, у нас отдавна има много помощници и асистенти край аутлинията. Един, двама, трима, петима... Всички те помагат на главния.

Съдията става кривоглед чудейки се към кого от призраците на аутлинията да погледне. На кого да угоди. На сините, на червените, на оранжевите, на белите, на зелените, на червено-черните ли призраци? На кой по-напред? И на българските арбитри май трябва вместо с видеоповторения да им се помага, да се пуснат на видеосерийки от популярното в соца детско сериалче от ГДР "Призраци в блока". Току-виж прогледнат!

* По знаменателната реплика на кралица Мария-Антоанета - "Като няма хляб, яжте пасти!"