В първия кръг от първенството на „А“ група паднаха 12 гола, или средно по два на мач. Абсолютно никаква изненада, така и очаквахме.

От шестте мача само в Славия – Марек бяха реализирани пет попадения, в останалите – по едно-две.

И пак се започна. Липса на късмет, липса на шанс, аз ли да вляза да вкарам...Контролирахме мача, създадохме ситуации, но не успяхме да вкараме. Иначе ги надиграхме. Това слушахме повсеместно като оправдания след почти всеки мач.

А всъщност липса на късмет е съвсем друго. Да удариш три греди в мача. Съдията да ти отмени несправедливо гол. Да ти се контузят двама от най-добрите футболисти. Ето това е малшанс.

В нашия случай говорим за друго – за липса на майсторство. Нашите футболисти по принцип нямат нито майсторлъка, нито самочувствието да реализират от изгодни ситуации. Създават ги донякъде, но стигне ли се до решителния удар, пропускат.

Едно време имаше Гунди, имаше Петър Жеков, по-късно Любо Пенев – нападатели та дрънкат. Дори в по-ново време е имало голаджии, макар и не в изобилие в първенството ни, макар и чужденци – Гара Дембеле, Янис Зику, Жуниор Мораес.

Сега са кът. И треньорите се оправдават с липса на късмет. Не, не е това причината.

Но не са само нападателите. Нито халфовете, нито защитниците умеят да бележат. Затова резултатността в първенството ни е като тази в „калчото“ от годините на „катеначото“.

Останалото са неуместни оправдания за наивници.