Левски надигра Литекс, но не победи. Познатата наивност провали „сините“ в опита да вземат трите точки. Домакините бъркаха рядко, но грубо. Гостите минаваха центъра от дъжд на вятър, но вкараха всичко създадено.

След мача Георги Иванов избухна. Не подмина БФС и Борислав Михайлов. Друго, за което легендата на Левски говори остана в сянка. Гонзо „свали шапка на своите футболисти“. Треньорът вече не крие, че играчите му не си получават парите, както отива на Левски. Въпреки това се трудиха усърдно срещу Литекс. „Сините“ излязоха точни момчета и това не може да им се отрече. Понякога им липсва класа, но моралните качества са безспорни.

В повечето отбори при това положение съблекалнята щеше да се вълнува. На „Георги Аспарухов“ стискат зъби и се опитват да играят. В последните два мача даже се появиха наченки на облик. Топката се подава по земята, движи се сравнително бързо, в Левски притежават технически надарени футболисти. Открояват се испанците Бедоя и Аниете, а срещу Литекс отново се видя яркият талант на Краев. Към това трябва да се добави ентусиазмът, характерен за Прохазка. Опитните Минев, Сърмов и Стойчев дават хубав пример със сърцатата си игра. Периферният доскоро Пламен Димов се бори мъжки за мястото си в Левски. Срещу Литекс всички в синьо искаха. Едни показаха повече, други по-малко. Въпрос на възможности и моментно състояние.

По принцип Георги Иванов е беден на похвали. Изглежда по-скоро критичен, отколкото хвалещ своите футболисти. Сега играчите са му се издигнали високо в очите. Треньорът е готов на саможертви, за да бъдат доволни тези в съблекалнята на Левски. Онзи ден опитният функционер Стоян Хранов определи ситуацията като „това не е работа“. Не е естествено. Играчи, треньори и служители имат чест, но управата издиша. Хора с 15 години стаж в отбора не са взимали пари от три месеца. Били са с Левски на върха, сега отново са там.

Публиката винаги ще аплодира момчетата, ако се раздават. Критериите вече са занижени, така че хората по трибуните могат да се радват и на малкото. Те искат Левски просто да влезе в пътя. Не е нормално клуб, който преди осем години е бил при големите в Шампионската лига да го докара до просешка тояга. Не може най-голямата трибуна на стадиона да се строи от един човек. Иво Тонев е изумителен ентусиаст, но това е друга тема.

Стискането на зъби ще продължи до Нова година, но и те започват да скърцат и скоро ще се счупят. Тодор Батков трябва да действа, защото положението е трагично. Момчетата са мъжки и играят колкото умеят, но само на мускули не става. Адвокатът трябва да измисли удачен вариант за Левски. В крайна сметка, ако няма възможности, не е срамно да го признае. В такъв случай не е лишено от логика да търсиш купувач, а не да го чакаш.

Понеже става въпрос за чест и достойнство не може да не отбележим, че Левски загуби един от гигантите в своята история, който работеше прекрасно на „тихия фронт“. Доктор Филипов напусна този свят, а ден след неговата кончина Левски седеше достойно на своето игрище. Може да има и друг място, където Господ събира добрите души. В такъв случай д-р Филипов отново е близо до Гунди, Котков, Миланов и прочие колоси. Той много омайно разказваше за онези времена, изпълнени с чест и огромна слава...

Добрата вест днес е, че и сегашните футболисти могат да гледат всеки в очите. Славата я няма, но духът не е изгубен.