Левски вече има патент. „Сините“ сякаш нарочно чакат последните минути, за да вземат с триста зора победата. Привържениците явно трябва да са с железни нерви. Късмет? Случайност? Кой знае...

Факт е, че Левски няма отбор за първо място. Хубаво е, че Георги Иванов набеляза сравнително реални цели. Място в тройката и опити за спечелване на националната купа. Гонзо е в трудна ситуация и на този етап се е „сдружил“ с търпението.

Треньорът на Левски е поставен в деликатно положение. Той трябва да обяснява на футболистите, защо не им плащат навреме. Негова задача е да сглоби приличен отбор в сегашната ситуация. Очевидно е, че никой не вярва в тези футболисти, не може да се оспори, че селекцията, която Гонзо направи през лятото е спорна, но в крайна сметка това е наличният потенциал. Задачата на треньора е да развива своя тим.

Срещу Славия „сините“ спечелиха, защото бяха по-добри. Това не е толкова трудна задача, защото „белите“ са в отчайваща серия от загуби.

Едно нещо прави ярко впечатление по време на мачовете, в които Гонзо води Левски. „Сините“ бележат късно, а обикновено важната работа я вършат резервите. В най-старото столично дерби ситуацията се повтори. Левски поведе с гол на Прохазка. Словакът играе малко, но върши безценна работа. Вторият гол срещу „белите“ бе изработен от двама влезли преди минути. Радослав Цонев за първи път от доста време стъпи на терена, но изведе Аниете, а той завърши по великолепен начин. Испанецът за първи път влезе като резерва, но в тази роля вкара първия си гол за Левски.

Георги Иванов „бави“ смените в мачовете на „Герена“. Положението винаги е напечено, но треньорът не бърза. Специалистът прави своите рокади сякаш по схема. Първата смяна влиза към 65-та минута. Втората е запазена за 80-та, а третата три минути преди края...Изглежда странно, но носи успех. Веднъж ще е Божинов, после Аниете, а най-често Прохазка, колкото и странно да звучи.

По принцип последното, което можем да си помислим за Гонзо е, че той е търпелив човек. Емоционален, импулсивен, избухлив или припрян? Нищо подобно. Поне във воденето на мачовете Георги Иванов вади здрава психика, а тези, които седят на пейката очевидно не му се сърдят. 

Иванов е търпелив, но всяко нещо е с времето си. Левски още не е убедителен и трябва да повиши нивото си. „Сините“ са доста „тънки“ в предни позиции. Добрата новина е, че Левски вече играе с вратар. Играчите на тази позиция подобряват формата си, което е важно за по-спокойната игра в задни позиции. Реален ли е напредъкът на Левски, ще разберем в следващите седмици. Гостуванията и мачът с Лудогорец ще дадат ясен отговор. 

На „Герена“ много неща не са наред. Мнозина не издържаха на напрежението. По пътя продължават най-търпеливите...