Дисциплинарната комисия към Българския футболен съюз каза своята дума. Раздаде „справедливост” по свое му и вероятно както обикновено се казва клиширано „гледа напред”.

Наставникът на Левски Георги Иванов бе санкциониран и ще бъде далеч от скамейката по време на мача с Литекс. Наказанието на Гонзо е резонно. Постъпката му не бе правилна, а това призна и самият той.

По-важно в момента обаче е доколко обективно постъпи Дисципът. Необмисленото действие на Гонзо не бе единственото през изминалия кръг, което заслужаваше по-специално внимание. Ден преди мача между Ботев Пд и Левски, на „Армията” вреше, а това доведе до изпускане на нервите. Феновете от Сектор В хвърлиха камък по играчите на Лудогорец, футболистът на разградчани Фабио Ешпиньо пък показа среден пръст на противниковия щаб, от там имаше нахлуване на терена...И като че ли остана впечатление, че всичко това се размина само с финансови санкции.

Това поставя въпроса за справедливостта със същата сила, с която излиза той на дневен ред след всеки по-напечен кръг. Иванов ще понесе своето наказание и ще бъде далеч от тима си в един от значимите за „сините” мачове, който по традиция е натоварен с голям заряд. Но защо останалите провинили се не бяха третирани като него?

Справедливостта изисква еднакво отношение и безпристрастни постъпки. С последните си решения обаче Дисциплинарната комисия за сетен път сама постави под въпрос собствения си авторитет. Остави впечатление, че мери по различни критерии, което е поредното погубно явление за родния футбол, но това е друга далеч по-обширна тема.

Друг въпрос е защо Левски позволява да има подобно отношение към него. От началото на сезона тимът от „Георги Аспарухов“ е от най-наказваните отбори и се превърна в основен спонсор на сочения за „син“ Български футболен съюз.

Гонзо ще изтърпи с достойнство наказанието си, както между другото винаги е правил. Но кому е нужна подобна „справедливост“? Кому е нужна такава Дисциплинарна комисия? За едни майка, за други мащеха!