Тъга, сълзи, болка в ляво, така може да се опише случилото се малко след полунощ във Флоренция. България загуби от Куба, не се класира в топ 4 на Световното първенство по волейбол, въпреки че, два пъти поне, бе само на една точка.

България загуби от Куба, но след това загуби себе си. Винаги силата на волейболистите ни е била в отбора, колектива, общия дух, не в индивидуалността.

Последното доказателство бе мачът с Полша. Когато бием, всички се радваме заедно, когато паднем, падаме заедно. Винаги в първо лице, множествено число – ние.

По време на мача в зала Нелсън Мандела снощи се видяха обаче нетипични за волейболния ни отбор неща. Млади играчи като Валентин Братоев си позволиха непростими думи към треньора, след като ги смени.

В четвъртия и петия гейм при наши пропуски прехвърчаха искри между играчите ни, на моменти дори спряха да си говорят, не бяха една машина.

Капитанът пък на един отбор е лицето, обединяваща фигура на всички волейболисти, снощи обаче Владимир Николов излезе пред микрофоните и посочи поименно съотборници, заради които не сме се класирали на полуфинал. Първо Тодор Алексиев, после допълни и Валентин Братоев.

Не мога да приема това поведение, защото волейболът е колективен спорт. Когато бием, бием заедно, когато паднем, пак го правим заедно.

Да, Владимир Николов бе най-резултатен, да игра добре, но в предишни мачове, когато не бе на това ниво - сочеха ли го с пръст? Нима забрави, че заради Тодор Алексиев, бихме Испания. Николов под емоциите, че се прости с последния шанс за финал с националната фланелка, каза неща, които можеше да пропусне.

В същото време пък Матей Казийски показа как се прави: „Ние загубихме, ние сгрешихме, ние не отиваме в Рим.”

И мен ме боли, вярвах, че България ще бъде в Рим, в топ 4 и бе на само точка от това, но по-ме боли, че загубихме колектива си, защото, заради него, стигнахме до тук. Можеше отдавна вече да сме приключили със Световното първенство, нямаше да стигнем до Флоренция, нямаше да бием Полша, а щяхме да сме вкъщи. Дано да е за кратко. Трябва срещу Русия утре да видим отбора ни отново като едно цяло.

И на финал – едно голямо браво и благодаря на Андрей Жеков, разпределителят, който в последните години, бе непрестанно критикуван, сега показа, че е мъж, че е част от отбора, че е българин, преодоля болката, стисна зъби и игра за родината, защото е част от онова „ние”.


Новините от Световното по волейбол от Италия четете със съдействието на bwin.