За всеки изгряващ талант първото прекрачване на прага на съблекалнята в ATP тура може да бъде изключително респектиращ момент. Това е строго ограничено пространство, изпълнено единствено със същите тези съперници, които се надяваш да надвиеш от другата страна на мрежата.
Въпреки че не би било изненадващо утвърдените фигури да посрещнат новодошлите по-хладно, американският тенисист Бен Шелтън си спомня съвсем различен прием. Когато започва редовното си участие в професионалния тур в началото на 2023 година, той се сблъсква с неочаквано позитивна и открита среда сред колегите си.
„Със сигурност момчета като Гаел Монфис“, посочва Шелтън пред официалния сайт на ATP, запитан кои са били най-дружелюбните фигури в първите му месеци на най-високо ниво. „Тейлър Фриц, Франсис Тиафо, Томи Пол – американците. Но като цяло имах чувството, че почти всички ме приеха страхотно.“
Младокът не крие, че срещите с някои от детските му идоли са оставили силен отпечатък върху него.
„За мен Фо винаги е бил най-готиният. Първият път, когато се срещнахме и тренирахме заедно в Атланта, беше невероятно преживяване, защото години наред го бях гледал по телевизията и ми беше сред любимците. Монфис също. Когато го видях за първи път, чувството беше все едно срещам герой от филм“, разказва американецът.
В ерата на постоянни телевизионни предавания и социални мрежи феновете получават огромна част от ежедневието на звездите, но съблекалнята – мястото, където те прекарват минутите непосредствено преди и след битките – си остава пълна мистерия за външния свят.
„Хората си говорят глупости и се заяждат на шега“, споделя с усмивка Шелтън за това какво наистина се случва зад кулисите. „Но атмосферата е доста спокойна. Сред любимите ми събеседници за такива закачки са Артур Фис, всички американци... всъщност почти всеки. Алехандро Давидович Фокина също.“
Намирайки се вече в четвъртия си пълен сезон в мъжкия тур, 23-годишният тенисист вече е натрупал достатъчно опит и усеща промяна в порядките. В миналото съблекалнята се свързваше с негласни правила, строга йерархия, водена от ветераните, и подчертан етикет, ала по думите на Шелтън тези бариери вече избледняват.
„Смятам, че откакто съм в тура, това доста се промени. Преди сигурно е било така, но днес младите момчета просто не се впечатляват толкова. Честно казано, те просто излизат и играят своята игра. В миналото, струва ми се, е имало страх от по-опитните и утвърдени фигури, но днес, когато виждам новите лица в тура, не забелязвам никакъв страх“, категоричен е той.
Това обаче не означава, че в затворената общност на тенисистите липсва авторегулация. Шелтън все пак посочва една основна традиция, която спазва стриктно.
„Единственото неписано правило е просто да не говориш за случващото се там. Предполагам, че каквото става в съблекалнята, си остава в съблекалнята“, завършва с усмивка американският ас.
Тази промяна в поколенията показва ясно новото лице на мъжкия тенис – динамична, освободена от предразсъдъци среда, в която взаимното уважение съжителства рамо до рамо с абсолютната липса на респект на корта.