Невероятната история на Джилион Потър

Може да знаете какво е ръгби седем, а може и да не знаете.

В случая, това дори няма значение. Тук ръгбито просто спасява човешки живот.

Съдбата на 30-годишната Джилион Потър е толкова невероятна, че може да вдъхнови всеки

Само преди година, състезателката по ръгби все още се лекува от рак. Днес, тя и съотборничките й от националния отбор на САЩ се готвят за медали от Рио 2016.

Джилион Потър не е просто една състезателка. Тя е истинска звезда, възкръснала след счупване на врата, а след това и след рака, за да намери място в националния тим за Олимпиадата.

"От една година нямам рак, това е моят триумф," споделя Джилион.

Тя е и един от капитаните на САЩ и една от най-популярните фигури в отбора си.

източник: Gulliver/GettyImages

Потър започва с ръгбито в университета, без да има представа от този спорт. "Веднага обаче си казах, това е моят спорт. Не осъзнавах точно колко физическа е битката. Но още при първия сблъсък си помислих: "О, така ли. Давайте!" И продължих," разказва тя. "Дори нямах идея, че САЩ има национален отбор. Шест месеца, след като започнах, треньорката ми ме прати в юношеския национален тим, после дойде този до 23 години, и нещата се случиха."

В подготовката за Световното първенство по ръгби през 2010, Джилион чупи врата си в мач срещу Канада. "Бях млада, и се случи точно два месеца преди Световното. Когато бях на 19 гледах от трибуните и си мислех как искам да съм на Световно. Как искам да съм като тези жени," продължава историята.

След счупването, Потър смята, че никога отново няма да може да играе. Но само година по-късно, е обратно на терена. "Заради успешната операция, и тъй като бе само първо ниво на счупване, можеше да се завърна сигурно," призна тя. И така, година след това, е пак в игра.

През 2013-та Потър е в отлична форма, но през август 2014 идва вторият критичен миг - открива бучка под челюстта си. Антибиотиците не помагат, а лекарите откриват тумор. По-късно става ясно, че е рак на меките тъкани. "Бях в шок, нямах представа, че някой като мен може да има рак. Аз се храня правилно, тренирам, грижа се за тялото си. Но веднага започнах терапия."

"Плаках много, когато трябваше да обръсна главата си. Помня, че се тресях. Това бе моментът, в който се пречупих. Трябваше да кажа на всички, на семейството си, на майка си. Да произнеса: "Имам рак" на глас, бе много тежко. Това го направи реалност," казва още Джилион.

Съпругата й Каръл е най-големият й стълб по време на възстановяването. Двете са заедно от 2011-та.

Ръгбито също помага: "И там те свалят на земята, но трябва да се изправиш и да продължиш, както в живота."

Днес, Потър се чувства чудесно, по нейните думи. "Все още прогресирам. Но съм търпелива към себе си, знам кое е важното."

Дали невероятната история на Джилион завършва с медал от Рио? "Ако това стане, сигурно ще се разплача на земята," завършва тя разказа си през смях.