Още преди началото на лекоатлетическите състезания на Олимпиадата в Рио де Жанейро Ивет Лалова заяви, че тя вече е спечелила своя олимпийски медал.

Чаровната спринтьорка имаше предвид изключителната емоция, която предизвика у нея церемонията по откриването на Игрите и по-точно факта, че тя носеше българското знаме, извеждайки нашата делегация на стадиона.

Единайсет дни по-късно Ивет спечели още един медал.

Защото класирането във финала на 200 метра се равнява на медал в много други спортове, без да обиждам тези „други ” спортове и да обезценявам труда на състезателите в тях.

Само лаиците се нуждаят от допълнително обяснение за нивото на конкуренция в Царицата и особено в спринтовите дисциплини. Няма нужда от обяснение и „чудото”, което все още най-бързата бяла жена в историята сътвори, класирайки се за този финал. 12 години след двата финала на Олимпиадата в Атина тя отново бе в богоизбрания елит на осемте най-добри в бягането на половин обиколка.

Само тя. Нямаше нито една друга от Игрите през 2004 година.

А пак в Атина, но година по-късно, кариерата на Ивет бе брутално прекъсната след онова счупване на бедрената става...Но тя се върна и стигна до европейския връх в Хелзинки 2012, а в Рио за пореден път върху крехката й физика се възнесе българската гордост, че Ние пак сме там!

Нашата прима в спринта е един от най-обичаните ни спортисти и заради начина, по който общува с почитатели и медии. Лъчезарна, с богат речник, на който мнозина могат да завидят, винаги открита и същевременно елегантно изискана в своята комуникация – нещо крайно чуждо за някои други български звезди в спорта.

Каквото и да постигне в бъдеще на пистата (а на 32 години тя се осмели да си постави за цел под 22 секунди на 200 метра), Ивет вече остави своята епоха в историята на българския спорт!

На нас ни остава само да й благодарим за щастливите мигове и сладките душевни трепети, които тя ни донесе...

По местата...Готови...Старт!