Бронзовата ни олимпийска медалистка Елица Янкова се срещна с учениците от спортното училище “Георги Бенковски” във Варна, чийто бивш възпитаник е. На събитието тя бе със своя баща Атанас Янков (бивш борец) и първият й треньор Наско Сичанов.

Янкова получи плакет и огромен букет цветя от директора на специализираното школо Евелина Янчева като благодарност за отличното й представяне на игрите в Рио де Жанейро. Нейният първи треньор Наско Сичанов получи от Янчева грамота.

Състезателката ни по борба бе посрещната като истинска шампионка от младите спортисти, които с бурни аплодисменти показаха своето уважение. Най-разпалени разбира се бяха учениците, трениращи борба, за които Елица вече е един от идолите им. След края на срещата се изви огромна опашка от ученици, които искаха да се докоснат и снимат със състезателката по борба.

“Споделяме цялата емоция от твоите успехи. Много се радвахме, тръпнахме, стискахме палци и подскачахме заедно с теб. Пожелавам ти да бъдеш здрава, упорита, каквато си, много емоционална и да не губиш ентусиазма, който носиш в себе си”, с тези думи директорът на школото Евелина Янчева приветства медалистката ни.

“Изключително много благодаря на учителите, които са ме възпитали. Деца, следвайте си мечтите и тренирайте много”, каза пред учениците Елица Янкова.

Първият й треньор Наско Сичанов пък пожела на Елица още на следващата олимпиада да е отново на стълбичката. “След това ще я чакаме да дойде отново в училището на 1 септември и да открие учебната година”.

Ето как отговори Елица на въпросите от ученици от спортното училище:

Коя е любимата ти хватка?
Любимата ми хватка е поясно, борците знаят за какво говоря.

Какво е чувството да си на стълбичката на олимпиадата?
Това не може да се опише с думи, то трябва да се изживее. Пожелавам ви един ден да го усетите.

Какви са ти спомените от това училище?
Само хубави! Тук прекарах едно невероятно детство, изпълнено с много мечти. Гледах портретите на стените на шампионите и исках един ден да съм като тях. И моят портрет някога да е сред тях.

Кога е най-трудно в състезание?
Когато си хем много близко до медала, а трябва да изминеш тези 6 минути, за да го спечелиш.

Кой е любимият ти предмет в училище?
Най-вече математиката. В много трудни моменти съм искала да се преместя в математическа гимназия, но не го направих. Останах със спорта.

Какво мислите за г-жа Кондова (учителка)?
По мое време беше много стриктна. Не знам сега как е, но трябва да я слушате (смее се).

Колко време се подготвя за олимпиадата?
За това състезание съм тренирала и подготвяла две години с много лишения и много труд. Преди самото състезание усетих, че много го искам. Много искам да спечеля медал.

Кога започна да тренираш борба?
В седми клас, когато бяха приемните изпити на спортното училище.

В какви отношения сте с конкурентките ви за медалите в Рио?
С половината бих казала, че съм приятелка. Ако има възможност те ще ми гостуват в България и аз на тях.

Тренирала ли си други спортове?
Да, била съм лекоатлетка. Но треньорите ми тогава казаха, че съм прекалено ниска за този спорт и няма да стана спринтьорка. Сега мога да им кажа колко е висока олимпийската шампионка.

А защо избра борбата, а не бокса (въпрос на ученици, трениращи бокс)? 
Това е един спорт, който по друг начин си показваш характера. И при двете трябва да устояваш първо себе си. Да докажеш на другия, че ти си по-силен.

Наско Сичанов (първият й треньор по борба) разказа пред децата една история от детството на Янкова: “Когато бе 7 клас кака ви наби един боксьор, който е вице шампион на България. Тя дойде при мен в залата и ми каза, че класната й иска да говори с вас, защото набих едно момче, което тренира бокс, а той се оказа втори в България. Така че, спокойно можеше да стане и боксьор.