Най-очарователната българска атлетка Ивет Лалова заяви в специално интервю за Нова телевизията, че ще запомни Рио де Жанейро с емоцията от откриването.

„Вчера имах за първи път да вляза и да се прокрадна на Олимпийския стадион. Засега имаме позволение да тренираме само на загряващия стадион. Всичко изглежда много красиво, когато е ново и е направено специално за Олимпиадата. Нямам търпение да стъпя на пистата.“

„Един такъв голям форум, какъвто е Олимпиадата не може да не бъде съпътстван от много недоразумения и проблеми в организацията. Все пак последните Олимпийски игри бяха в Лондон и там домакините вдигнаха страшно много летвата. Направиха една невероятна добра организация. Представиха се много добре и показаха, че са инвестирали страшно много пари. Тук преди да започне Олимпиадата и нашето пристигане в Олимпийското село се знаеше, че има орязани бюджети, знаем какво е състоянието на самата държава в момента. Няма как всички тези неща да не се усещат. Освен това те са известни, че са малко по-трудни със самата организация. Не са известни като швейцарците със своята точност. Това няма как да не се отразява на нас и нашите постижения. Не е добре, когато има проблеми и недоразумения в организацията. Професионалните спортисти трябва да се справяме ежедневно с тези неща и да продължаваме да гоним своите цели.“

„Проблеми има като се започне от апартаментите, проблеми с акредитациите. Моят треньор е извън селото. Това води до дребни раздразнения и разсейвания. Все пак останаха малко дни и идва най-хубавата част.“

„Честно казано ние също внимаваме много. Гледаме винаги апартаментът да бъде заключен. Според мен най-честите кражби са от това, че в началото апартаментите са били оставяни отключени. По време на предишните Олимпиади селото, апартаментите и жилищните сгради бяха едно огромно семейство. Нямаше прегради и всеки можеше да влезе навсякъде. Тук явно не е така. Ние внимаваме много и дори не позволяваме да се чисти, когато не сме в апартамента. В самото село не се чувстваме по никакъв начин изложени на риск. Има изключително много охрана. По улиците на Рио де Жанейро има невероятен трафик, но само за олимпийските автобуси и коли има отделна лента. Най-лявата лента е ексклузивна само за олимпийските игри. Предвижваме се навреме за нашите състезания.“

„Храната е различна. Климатът е различен. Тук времето е много променливо. Един ден е 30 градуса с невероятна влага и буквално не може да се стои на слънце. В същото време днес е студено и вали. Целият ден ще бъде студено и дъждовно. Във всички автобуси, ресторанти и помещения климатиците са включени на минимална температура. Духат с максимална силна.

Събрани нещата са много неприятни. Казват, че големите не трябва да се оплакват. Ние трябва да приемем това като едно препятствие, което да преминем по пътя към своите победи.“

„Всичко е много по-усложнено. Виждаме и как е направена програмата. Аз винаги съм много позитивна. Не обичам да се оплаквам. Приемам, че е Олимпиада. Това е моята четвърта Олимпиада и ще се наслаждавам. Дано си свърша работата, както трябва и да покажа това, за което съм готова.“

„Забелязах, че доста голяма част от атлетите дойдоха вчера в Олимпийското село. До последно ги държаха на лагери, най-вече в Сао Пауло. Всички се бяха наговорили да тренират там.“

„Времето за всичко се увеличава страшно много. Ако навсякъде, за да отидеш до стадиона и да направиш една елементарна загрявка ще отнеме час-час и половина, на мен тук ми отнема близо четири часа. Да изляза от апартамента, да хвана автобуса, да отида до стадиона, да загрея за половин час и да се върна ми отнема четири час. Повечето ми конкурентки сега влизат в Олимпийското село.“

„Аз със сигурност ще запомня Рио най-вече с тази емоция, която изживях на откриването. Каквото и да се случи от сега нататък, това ще бъде моят спомен. Необясним миг, неповторим, несравним с нищо друго да излезеш с българския флаг в ръце, знаейки, че милиарди гледат това откриване. Несравнима емоция с нищо друго. За мен бе много голяма гордост, защото сме единни, като отбор и знамето на България се вее над нас. Благодаря още веднъж за възможността.“

„За мен самото откриване бе много изморително и ми костваше два дни възстановяване след това. Тръгнах от стаята си в пет следобед и се прибрах в два и половина през нощта, премръзнала и изгладняла. Искам да видя още много неща в Рио. Работата трябва да бъде преди удоволствието. След като свърша работата си ми остане време, ще го направя. Ако не, имам опит. Била съм на състезание в Париж без да видя Айфеловата кула. Дано ми остане време само за последния ден, който имам до края. Аз не излизам изобщо от селото и смятам, че много хора не го правят. Буквално има танкове по улиците, които ни пазят. Чувах за стрелба. Чух, че са свалили всичките атлети и са ги обрали. Автобусите са много и се движат без полицейски ескорт. Може да се случи нещо по всяко време наистина“, каза още Ивет Лалова.