Олимпиадата в Лондон ще влезе в историята като една от най-скъпите, но остава далеч от "финансовия рекорд", поставен от организаторите на олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Според изследване на в. "Вашингтон пост", основаващо се на данни на Международния олимпийски комитет, Организационния комитет на игрите в Лондон, а също на информация от спортни издания, разходите за олимпийските игри през 2012 са 14,4 милиарда долара, предаде ИТАР-ТАСС.

Четири години по-рано китайските власти похарчиха за организацията на пекинската олимпиада 40 милиарда долара.

Според експерти правителството на Китай е било принудено да задели такава внушителна сума поради факта, че Пекин не е разполагал с необходимите спортни обекти и инфраструктура, за да може да посрещне многобройните участници и гости на олимпиадата. Лондон, който е сред световните културни и бизнесцентрове, има по-големи възможности за провеждане на спортното събитие на планетата.

При все това и Великобритания е трябвало да развърже кесията, за да гарантира достойна организация на игрите. По разходи с лондонската олимпиада и игрите в Пекин могат да се сравнят само състезанията в Атина през 2004 година, които са стрували на гръцката хазна близо 15 милиарда долара.

Такива огромни суми в миналото биха могли да се сторят на властите и спортните чиновници почти астрономически. В края на 20-ти век най-скъпите олимпийски игри са били организираните в Барселона, за които са похарчени 9,4 милиарда долара. Близо по 4 милиарда долара са вложили организаторите на игрите в Сеул (1988 година) и Сидни (2000 година), два пъти по-малко за игрите в Атланта (1996 година), три пъти по-малко - в Монреал (1976 година).

Според оценка на американски икономисти олимпийските игри през 1980 година в Мексико са стрували 2 милиарда долара.

Пресметнато е, че първата наистина доходоносна е олимпиадата от 1984 година в Лос Анджелис. За нея са били похарчени 546 милиона долара, а чистата печалба е превишила 220 милиона долара.

Разходите за олимпиадата в Лондон, според най-нови данни, са три пъти по-големи от първоначално определения бюджет.

Централното правителство е трябвало да задели за нея 9,6 милиарда долара, властите в столицата - 1,4 милиарда, а още 3,4 милиарда са влезли от приходи от олимпийската лотария. Загубите ще бъдат покрити частично от Международния олимпийски комитет (1,5 милиарда долара), от спонсорите (1,1 милиарда долара), от продажби на билети за състезанията (1 милиарда), от предоставени права за телевизионни излъчвания (над 300 милиона долара) и от търговия със сувенири с олимпийска символика (140 милиона долара).

С непосредствената подготовка и планирането на игрите е бил натоварен лондонският организационен олимпийски комитет с бюджет 3 милиарда долара, а със строителството на олимпийски обекти - специално създадено държавно ведомство, похарчило за целта 11,3 милиарда долара. От тези пари за изграждане на стадиони и спортни площадки са похарчени 1,86 милиарда долара. Същите пари са отишли и за олимпийското село и олимпийския пресцентър. За транспорт са изразходвани 1,34 милиарда долара, а за гарантирането на сигурността - 1,28 милиарда долара.

Дали ще се изплатят тези инвестиции все още не е известно, отбелязват експерти.

Олимпийското село, например, вече е продадено за търговски цели след края на игрите и може да се приеме, че заделените за него средства почти напълно са се изплатили.

Дали и другите обекти ще се окажат рентабилни ще покаже времето. Като цяло специалистите посочват, че най-голям ефект за местната икономика имат не чисто спортните, а инфраструктурните проекти, които съпътстват изграждането на олимпийските обекти.