Весела Димитрова: Ансамбълът е палитра от емоции, характери и настроения

Весела Димитрова източник: facebook.com/BGRGfederation

Весела Димитрова източник: facebook.com/BGRGfederation

Старши треньорът на ансамбъла ни по художествена гимнастика Весела Димитрова гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Тя е световна и европейска вицешампионка с ансамбъла ни от началото на 90-те години. Още тогава решава, че бъдещето ѝ ще е в треньорството и реално още от състезател се подготвя в движение за тази професия. Прави бум в Швейцария, където работи 5 години и извежда ансамбъла на страната до бронзов медал от Световната купа. В някои от големите първенства дори побеждава българския отбор и не може да се зарадва истински на успеха. Сега обаче всичко е по местата си и Весела Димитрова вече води българския ансамбъл като през това лято ликува с първите си отличия от световното в Италия.

- Г-жо Димитрова, след олимпиадата тръгнахте с нов ансамбъл, нов треньор и стари цели. По план ли се движехте в отминаващата година?

- Да, мисля, че абсолютно по план. Изпълнихме целите, които си бяхме поставили. Много внимателно си бяхме планирали подготовката. Мисля, че се справихме доста успешно.

- С вашата предшественичка Ина Ананиева сте много близки още от тийнейджърки, били сте в една стая по лагерите. Събрахме някои „компромати“ като този, че като състезателки в Япония сте яли консерва с четка за зъби…

- Да, това са „компромати“ не само за мен и за Ина, а може би за всички гимнастички по това време. Бяхме доста гладнички. Тази история е вярна.

- А правили ли сте номера – да ходите по дискотеки, когато сте нощували в дома на Ина?

- Общо взето бяхме много дисциплинирани. Аз живях известно време при Ина и ходехме на „Герена“ в парка да чоплим семки и да се разхождаме. И на дискотеки сме ходили, естествено. След като хапнем, два часа танци се явяваха на един килограм по-малко. Вършили сме детски лудории.

- А това влиза ли в треньорската ви концепция сега?

- Не. Понеже съм минала по този път и доста неща са ми известни, се опитвам да обръщам внимание.

- Какви съвети ви даде Ина Ананиева, когато ви предаде тежката корона на старши треньор на гимнастичките?

- Първото, което ми каза е, че ще ми бъде много тежко. Да си старши треньор на националния отбор на България по художествена гимнастика е доста отговорна позиция. Обикновено ѝ звъня доста често. Особено, когато имам някакъв проблем. Тя ми казва: „По-спокойно, всичко ще се нареди!“. Дава ми кураж, съветва ме чисто технически за някои неща. Ина е човек, на който можеш винаги да разчиташ.

- Вярно ли е, че имате толкова висок праг на натоварване, че дори навремето Нешка Робева ви е гонела от залата, за да не се получи пренатоварване?

- Не бих казала. Ние бяхме много трудолюбиви и старателни навремето, тренирахме по много.

- Как видяхте световната конкуренция тази година? Изненада ли ви тя с нещо?

- Конкуренцията беше жестока. Очаквах това нещо, тъй като след олимпиадата се смени правилникът. Тръгнаха нови отбори и всяка държава искаше да покаже най-доброто от своите гимнастички. Трябва да се стартира по най-добрия начин. Не се изненадах от конкуренцията. Обикновено имам доста широк поглед върху останалите отбори. Очаквано много силно световно първенство. Всичките осем отбора бяха изключително добре подготвени и готови за медал. Беше доста тежко.

- Говори се, че премахването на лимита в оценките за сложност на съчетанията ще помогне на руския отбор и така дори и да играе с грешки, винаги ще има гарантирано първо място. Така ли е?

- Не, не бих казала, че е така. Правилникът е един за всички отбори и за всички гимнастички. Ако руският отбор успее да направи много точки, ние ще трябва да направим точка или две повече, за да сме и ние в играта. Мисля, че ще се справим.

- Какво най-много харесвахте в стария ансамбъл, който достигна до световна титла и бронз на олимпийските игри? Кое искахте да вземете от него?

- Имах възможността да ги наблюдавам точно в месеците, в които се подготвяха преди олимпиадата. Направи ми много силно впечатление колко професионално подхождат към подготовката и към тренировките си. Те бяха момичета с доста голям опит. Осем години е изключително дълголетие в нашия спорт. Бяха отбор! Изключителен отбор!

- Как се справя като треньор капитанката Михаела Маевска?

- Михаела е една много симпатична млада жена, която за мое голямо учудване, се впусна в треньорската професия с много ентусиазъм. Тя е изключително спокойна и уравновесена. Може би тъй като аз съм малко по-емоционална от нея, успяваме да се балансираме. Много ми помага. Скоро приключи кариерата си и има пресни впечатления.

- Какво най-много харесвате в нашия ансамбъл сега и с какво още не можете да се справите?

- Много харесвам момичетата и начина, по който реагират на всяка моя забележка и на всяко предизвикателство. Те са много отворени деца, които са жадни за победи. Много са мотивирани, имат хъс и почти не се налага да ги подбутвам или да ги стимулирам за правят нещо. Те са и много креативни. Може би ми доставя удоволствие да експериментирам с тях.

- С какво още не можете да се преборите?

- Не знам. Не бих казала, че има нещо, с което не мога да се преборя на този етап. Може би в по-късен ще имам по-големи трудности.

- Имахте ли страхoве преди да поемете поста? Как се стигна до това да застанете начело на националния отбор?

- Тази история е прословута – как съм си стояла на балкона в Швейцария и докато си пиех виното, ми се обади Ина Ананиева и ме покани да вляза в нейния щаб, за да подготвям младите момичета, които бяха вече селектирани. Много се позамислих, тъй като там животът ми беше доста уреден, но приех. Винаги съм мечтала да работя с българския национален отбор. Приех, започнах и така.

- В Швейцария е малко скучно, тук е по-интересно…

- О, да. Това е изключително подредена, скучна държава. Тук има емоция. В Швейцария е много спокойно, много хубаво за пенсионна възраст.

- Най-хубавото през тази година – имаше ли подводни камъни?

- Общо взето цялата подготовка протече доста спокойно и планирано. Най-голямата трудност, която срещнах бе, когато три от петте ми основни гимнастички преди първата Световна купа се отказаха заради доста сериозни контузии. Може би това беше най-големият проблем, с който се сблъсках тази година. Още не бяха привикнали на натоварването, което трябваше да поемат и получихме тези травми, но се справихме.

- Моделира ли ви някой като треньор или може би вие сама се изградихте през годините?

- Не биха казала, че някой ме е моделирал. Много обичам да наблюдавам как работят другите. Опитвам се да взимам нещо от всеки треньор, на когото се възхищавам. Така си „крада“ идеи.

- Кумири имахте ли като състезателка и сега като треньор?

- Не, харесвам всички гимнастички.  На повечето от колежките на водещите сили в ансамбъла се възхищавам. Наистина са много добри професионалисти. Кумири нямам, но се възхищавам на много хора.

- Кой пост е по-труден – старши треньор на ансамбъла на Швейцария или на България?

- На България, естествено. Тук е много по-трудно. Като дойдох, си мислех: „Окей, аз съм треньорка. Да, започвам, предизвикателство е.“ Но след първото състезания видях какъв интерес има в цялата държава, какъв интерес се наблюдава в гимнастиката. Изведнъж малко се стреснах. Хората очакват тези успехи на момичетата. Плюс това е много по-лесно с отбор от по-посредствени гимнастички да направиш нещо по-добро, отколкото с момичета, които винаги са в топ 3, да останеш там.

- Догодина България е домакин на световното първенство. Ще издадете ли на каква музика ще бъдат съчетанията? Ще има ли български мелодии?

- Не, няма да издам на каква музика ще бъдат съчетанията. Надявам се, че ще се получат интересно. Много ще се постараем специално за българската публика.

- Вярно ли е, че в Швейцария сте накарали ансамбъла да говори на български, защото две момичета са били от италианската част, две от френската и две от немската?

- Да, това е факт. Просто аз отидох там и исках да започна тренировка. Пробвах на езиците, които горе-долу владея, но не се получи, защото все някой нещо не беше разбрал. Така стигнах до идеята, че може би трябва да проговорят на български. Наистина дори до ден-днешен ми пишат съобщения на български.

- Как се чувствахте, когато се случваше да побеждавате България с швейцарския тим?

- Е, това не ми се е случвало много често. Бях доволна, че съм си свършила работата. Естествено, винаги съм гледала с едно око към България, винаги съм искала да бъда тук. Там съм на работа, тук е сърцето ми в гимнастиката.

- А в такива моменти гледаха ли с лошо око от българския лагер към вас?

- О, не! Дори мисля, че ми се радваха!

- Друг интересен щрих от кариерата – една година работа в спортната гимнастика. Авантюра ли беше това?

- Случи се доста случайно. Приключих договора си с художествената гимнастика и главният треньор на спортната гимнастика, който е българин – Золтан Йорданов, ме покани да пробвам да пробвам да работя там. Беше много полезно за мен. Треньорите по спортна гимнастика са изключителни професионалисти. Методиката, която използват е много добра. Много неща научих оттам. Беше ми забавно.

- Не е ли по-тежък спорт?

- Много тежък спорт! Изключително тежък и за момичета, и за момчета.

- Колко българки работят в ансамблите на другите страни?

- Доста. Канада е с български треньор, Гърция, Турция, Азербайджан… Доста от отборите разчитат на български специалисти специално в ансамблите.

- Поддържате ли контакти по състезания, говорите ли си?

- Да, говорим си с колежките, които познавам. Обсъждаме нещата.

- Винаги гледат и към българския отбор, нали?

- Естествено!

- Липсва ли ви семейството - съпругът ви, футболистът Венцислав Димитров и дъщеря ви Лидия останах в Швейцария, вие сте тук?

- Липсват ми, но все пак сме в Европа. Всичко е на час-два път. Те идват при мен или аз им гостувам през ваканциите. Липсват ми, но трябваше да останат там, тъй като дъщеря ми учи в много елитна гимназия и за нея беше добре да продължи образованието си там. Това беше главната причина, поради която останаха.

- Лидия е петкратна шампионка по художествена гимнастика…

- Тя снощи ме поправи и каза, че била шесткратна шампионка. Справя се добре детето там.

- Най-силното на нашата школа и има ли нещо, което искате да вземете от другите?

- Българската школа в художествената гимнастика е изключителна. Имаме много добра работа с уред, тяло, а същевременно всички елементи и трудности са обединени и успяваме да направим съчетанията си под съпровода на музиката. Неслучайно на световни семинари по гимнастика дават българските съчетания като най-добри в света специално като хореография. Мисля, че това е силата на гимнастиката.

- От какво най-много се пазите като треньор на отбор? Какво си забранявате?

- Не бих казала, че се пазя от нещо. Може би по-скоро се опитвам да предпазя момичетата от неща, които да им повлияят зле.

- Може ли да опишете с едно изречение момичетата от ансамбъла?

- Не знам дали ще мога с едно изречение, защото те са толкова различни – като една палитра от емоции, характери, настроения…

- Коя каква е?

- Симона Дянкова, капитанката на отбора, е много артистична, креативна и същевременно много отговорно момиче. Тя е и най-голямата в тима. Мадлен Радуканова е момичето, с което аз съм в постоянен диалог. Тя е винаги за правдата – как аз не съм си спазила обещанието, защото трябвало да играят с едно съчетание по-малко. С нея винаги имаме някакви дискусии, но тя е много отворено и лъчезарно момиче. Елена Бинева е може би човекът, който най-много ги мотивира и около нея доста се обединяват. Тя успява да им повлияе и да ги събере. Теодора Александрова е най-малката. Винаги приема всяка забележка с усмивка и никога не се сърди. Много е изпълнителна и в доста от състезанията показа страхотен характер. На няколко пъти извади отбора от доста сериозни грешки, така че на нея също разчитат много. А Лаура Траатс може би е мечта за всеки треньор – уникално момиче. Всичките много си ги харесвам. Те имат чудесни семейства, които ги подкрепят. Много хубави деца.

- Изглежда, че на състезанията нямат страх…

- Те са много жадни за победа. Може би това е нещото, много характерно за тях. Дори на световното първенство преди последното изиграване нямаха търпение да започнат, тъй като искаха медал. Гладни са за успехи.

- Ездата ли е любимото ви хоби?

- Силно казано, просто обичам животните. Бях в Швейцария и имах известни проблеми. Реших, че трябва да направя нещо. Отидох в една конюшня и реших, че трябва да яздя кон, но първо трябваше да им чистя, да ги храня, да ги реша…Мога да се крепя на тях.

- Мис „лека атлетика“ Цветелина Кирилова сега е кондиционен треньор…

- Да, сега момичетата бяха на лагер с Цвети на Белмекен. Направиха една хубава подготовка 20 дни преди старта на новия сезон.

- Не знам дали обичат, все пак това са най-тежките лагери?

- Тя успява да ги накара да ги обичат - да тичат и да се катерят до Зъбчето няколкостотин пъти. Мен също се опитва да ме мотивира, но може би вече съм приключила със спорта.

- Имало ли е момент, в който сте искали да се откъснете от художествената гимнастика?

- Не, мнoго си обичам професията. Просто съм влюбена в това, което правя и никога не ми е минавало през ум да се занимавам с нещо друго. Цял живот съм правила това, гимнастиката ми доставя удоволствие.

- Имате ли любимо място, на което се чувствате най-добре? Любим град?

- Навсякъде се чувствам добре, стига около мен да са хората, които обичам и да имам хубави емоции. Чувствам се много добре в България. Много ми харесва тук.

- Къде в Швейцария е семейството?

- Живеят близо до Берн. Съпругът ми работи там, а дъщеря ми учи в гимназия.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
художествената гимнастика Весела Димитрова ансамбъл

Други спортове