Тя е фигура без аналог в историята на българския спорт. Нейно творение е един от най-непристъпните световни рекорди в историята. Вече толкова време мина от края на състезателната й кариера, ала Стефка Костадинова продължава да бъде един от най-големите посланици на България по света. Бележитата ни лекоатлетка ни донесе толкова много радост с всяка атака на коварно леката летва, която друг едва ли някога ще успее да покори толкова безапелационно.

Няма голямо лекотатлетическо състезание, което да не минава без напомнянето за неповторимите 209 сантиметра. Рекордът датира от Световното първенство в Рим през 1987 година. Арената е „Стадио Олимпико“, където Костадинова прави невъзможното не само за своите преки конкурентни. Вече почти 30 години този връх си остава само недостижим мираж за поколения състезателки. Дори за самата рекордьорка височината се превръща в невъзможна мисия – до края на кариерата си, която приключва през 1997 година, тя дори не успява да се доближи до върховото постижение.

Просто незабравим

Някак в сянката на всичко това остава и един друг факт, който само подчертава доминацията на Костадинова в края на 80-те години. Точно на същия ден, 20 февруари, през 1988 година родната състезателка печели състезанието на закрито в Атина с резултат от 206 сантиметра. Какво означава това ли? Ами, че в онзи миг тя вече държи световните рекорди и на открито, и в зала. За величината на този опит достатъчно казват резултатите на Костадинова в другите два големи форума през същата година – на Европейското в зала тя взима златото с 204 сантиметра, докато на Олимпийските игри в Сеул българката остава със сребро след 201 сантиметра.

Въпросният световен рекорд на закрито остана неподобрен цели 18 години. Той пада едва през 2006 година в Арнщад, Швеция, когато местната ветеранка Кайса Бергквист постига 208 сантиметра.

Човекът, без когото Ферари нямаше да е реалност

Кариерата на Стефка Костадинова продължава зашеметяващите 12 години, които донасят един куп медали, повечето от които златни. Пловдивчанката приключва с активния спорт през 1997 година с две световни титли на открито (1987 и 1995), пет в зала (1985, 1987, 1989, 1993 и 1997), пет европейски титли (четири в зала и една на открито), както и със златен (Атланта 1996) и сребърен (Сеул 1998) медал от Олимпийските игри.

Освен всички тези отличия Костадинова е избирана четири пъти за спортист №1 на България (1985, 1987, 1995 и 1996), а също и пет пъти като №1 на целия Балкански полуостров (1985, 1987, 1995, 1996 и 1997).