Ако сделката на Карлос Сайнц с Рено се официализира, както се очаква, тогава ще станем свидетели на движения в пазара на пилоти. Испанецът се предполага, че ще е част от компенсацията, която ще бъде договорена с по-малкия тим на Ред Бул за 2018-та. Само така ще се даде свободата на Торо Росо да премине към Хонда за следващия сезон, което от своя страна пък ще разреши дилемите на Макларън и така те ще преминат към задвижващите системи на Рено. Сценарий, по който всеки печели.
Ще бъде изненада, ако при това положение Алонсо не остане в Макларън. Твърди се, че има сериозно предложение от Уилямс, но дали комбинацията Уилямс-Мерцедес изглежда по-привлекателна от Макларън-Рено е сериозна въпросителна. При всички положения испанецът ще се наложи да намали своите финансови изисквания и ако от една страна в Уилямс събитията могат да се развият бурно в положителна посока, то в Макларън добрите състезания могат да настъпят в много по-ранен етап.
Ако Алонсо се насочи към по-реалистичната опция - да остане в Макларън с двигатели на Рено, то мястото на Фелипе Маса за следващия сезон също изглежда сигурно. Главният спонсор Мартини държи единият от пилотите да е над 25 год. и при наличието на младия Ланс Строл, тази двойка състезатели изглежда по-сигурна. В тима обаче витае съмнение, че двамата не могат да експлоатират на 100% потенциала на колата и затова оглеждане в Алонсо и дори Роберт Кубица е било разбираемо.
Става ясно, че Кубица е бил освободен от краткосрочния си договор с Рено, който започна през май. До този ход се е стигнало по желание на пилота заради интереса, който е демонстриран от различни страни (мълви се, че това са Уилямс и Заубер). Представянето му на теста на “Хунгароринг” беше впечатляващо, но остави в загадка физическата му издръжливост. Резултатите му в дългата серия бяха близки до тези на Нико Хюлкенберг, докато в квалификационна серия с ултрамеките гуми ставаше дума за разлика от около 3 десети спрямо времената със супермеки по време на състезателния уикенд.
Кубица показа, че разполага със скоростта, но липсата на постоянство беше по-притеснителна. Поради невъзможността да се разкрият тези неизвестни, като че ли и от Рено се обърнаха по-бързо към Карлос Сайнц. Голямата цел тогава остава отбора на Уилямс, но това изглежда трудно постижимо в момента. При това положение сред останалите ситуацията изглежда така: Серхио Перес остава почти сигурно във Форс Индия, защото той беше един от свързваните с второто място в Рено. Естебан Окон е с договор и за 2018-та. Така Паскал Верлайн няма да има къде да отиде, а неговото място е все по-близо до Шарл Льоклер. В Уилямс Верлайн не покрива критериите на спонсорите и ситуацията му става много сложна.
Според някои наши колеги, в Уилямс могат да дискутират Пол ди Реста и Джолиън Палмър, ако Маса насочи енергията си към Формула Е. И в заключение - трансферния пазар започва да се изяснява: Хамилтън и Ботас в Мерцедес, Фетел и Райконен във Ферари, Рикардо и Верстапен в Ред Бул, Хюлкенберг и Сайнц в Рено, Перес и Окон във Форс Индия, Грожан и Магнусен в Хаас, Маса/Ди Реста/Палмър/Кубица и Строл в Уилямс, Алонсо и Вандоорн в Макларън, Ериксон и Верлайн/Льоклер в Заубер, както и Квят и Льоклер в Торо Росо.
Коментирай