_small.png)
Беше 26 май 2010 в Истанбул за първи път, когато се обърнах към Николай Глушков, моя оператор и му казах:
- Ники, братле, това е Лауда!
Още си спомням как се развълнувах. Не бях изпитвал такова чувство пред пилоти, шефове на отбори, Бърни Екълстоун. Когато бях пред Шумахер изпитвах хладен респект, но при Лауда беше друго - беше вълнение, преплетено с любов и възхищение пред човешкия дух.
- Да! - отвърна Глушков. - Какво ще правим? - също с огромно вълнение.
- Ох, не знам. Той е сам. Да не му се пречкаме... Ама пък... Включвай камерата, пък ще пробвам...
Отидох при Лауда.
- Здравейте, г-н Лауда. Казвам се Трей и съм от България... - и тогава забих. Гледах го в очите и изреченията ми приключиха.
- Здрасти, Трей. Аз съм Ники. Как си?
Казах си: „Как така Лауда ме пита аз как съм?!”
- Благодаря, добре. А вие как сте?
- Добре. Добре. Турците се постараха с това състезание - гледайки към инфраструктурата на пистата "Истанбул парк".
Седмица по-рано Шумахер и Алонсо имаха момент в състезанието в Монако и тъй като разговорът потръгна, реших да го насоча към тази тема, макар просто да исках да му стисна ръката и да го погледам в очите. И след като го постигнах, мислех че не ми остана друго. Поне душата ми нямаше нужда от повече. Но се сетих, че съм там, за да съм репортер, та:
- Шумахер и Алонсо обраха новините в Монако. Как ще коментирате ситуацията?
- А, какво да ти кажа - Алонсо спеше и Шумахер го изпревари. Това се случи. Какво повече? Хората говорят много за Михаел, но реално това е супер за медиите и за феновете, защото всички обсъждат това в момента. - отвърна Лауда с безкомпромисен реализъм.
Няколко години по-късно излезе великият филм на Рон Хауърд - "Rush", в който хладнокръвната му откровеност бе екранизирана. На много хора съм разказвал тази история - Лауда винаги бе наясно: "Нещата са такива, каквито са".
Към края на разговора ни лицето му сияеше и реших да завършим с нещо по-нетрадиционно, нещо, с което той да блести с мощта на всички слънца на света.
- Г-н Лауда, някакви думи за финал?
Той ме погледна с усмивка и се замисли.
- Как са нещата с Лауда Еър? - реших да го насоча.
- No, no, no Lauda Air - Fly Niki! Пътуваме и до София, така че летете с Fly Niki!
Засмяхме се, извиних се за Lauda Air-Fly Niki объркването, но той ми стисна ръката силно, усмихна се и каза:
- Ти си добро момче, Трей и това почти е домашното ти Гран при! Хубав уикенд, приятел.
Изпитах силни чувства на благодарност за предоставената възможност, на смирение и на почитание пред силата на духа. Лауда е силен като живота. Понякога/често има нещо, което да мотивира човек да бъде по-добър, без значение дали е добро или лошо. Понякога има и моменти, в които човек просто се наслаждава на случващото се. Последният ми спомен е, че Ники Лауда бе щастлив и наслаждаващ се на случващото се. Преди да си отиде превърна Мерцедес в династия.
Велик. За всички времена.
Коментирай