В отбора на Мерцедес, където ценните кадри имат предложения, свързани с увеличение на заплатите с до 30% и въпреки това те решават да останат, говори за комфортна атмосфера, в която да се постигат успехи. В една огромна корпорация, каквито са водещите отбори във Формула 1, лидерите са най-важното звено.

Бившият технически директор Гари Андерсън си спомня годините, когато тази структура бе под шапката на БАР, след това и на Хонда, и тогава всичко, което се случваше бе в сферата на политиката. Това бяха корпоративни отбори, илюстриращи всичко най-лошо от този свят и неговото ръководене. Затова и не постигнаха нищо.

В Мерцедес инвестираха най-много в кадрите, привличайки най-важните аеродинамици на Рено преди години, след това в Алдо Коста и Джеймс Алисън от Ферари и намериха начин, по който да мотивират всеки един от тях да бъде специалист в своята сфера и да дава най-доброто от себе си в името на крайната цел.

По отношение на пилотите - дадоха цялата свобода на Люис Хамилтън - да бъде такъв, какъвто иска да бъде, да прибира трофеите си (а не както в Макларън - да ги предава на отбора) и т.н. Това му даде нужната увереност, която му позволява винаги да бъде концентриран и много рядко да допуска грешки.

По отношение на “вторите пилоти” - Нико Розберг и сега Валтери Ботас - те никога не са били в доминиращо положение, независимо от случилото се през 2016 г. Отборът намираше начини, по които да извлича максимума от тяхното представяне и това са думи на самия Розберг.

Поглеждайки Ферари - те загубиха много надпревари през този сезон - липсата на издръжливост им коства успехи в Бахрейн и Русия, и по дефиниция следваше да спечелят последните 5 надпревари, но триумфираха само в 3 от тях. Мерцедес дори и да сбъркат, се връщат бързо, докато Ферари не могат.

Техните конкуренти също така защитават яростно техническите си концепции, дори и когато се различават от масовката. Ако се тръгне в посока да се копират идеи от конкуренцията - например високия наклон на шасито на Ред Бул - трябва да се промени почти всичко по автомобила.

Ако бе възприета тази концепция върху болида на Мерцедес, загубата на сцепление щеше да е около 20%, защото колата не е замислена по този начин. Има многобройни исторически примери, в които се променя философията в хода на сезона и оттам следват много месеци на несигурност.

Шампионите имаха своите основания да застанат зад концепциите си и това се дължи на лидерството на Джеймс Алисън. Главният замисъл на колата бе да е с постоянно представяне. Това се оказа печелившата формула, защото дори и да имаше писти, на които времената да бяха по-бавни, това не бе драстично.

Мерцедес задминаха успехите на Ферари от 1999-2004 и двата отбора си приличат много по няколко основни линии. Рос Браун бе страхотен технически директор на Скудерията. После пренесе философията си в Мерцедес. Тото Волф не е Жан Тод, но и двамата си приличат по това, че могат да обединяват различни таланти.

Когато доминираш, постигането на победи изглежда лесно. Достигането до това положение обаче не е. Всеки иска постоянен отбор на Ферари, по-бързи Ред Бул, освежени Макларън и Рено, но разсъжденията за това какъв ще е Сезон 2020 и 2021 следва да се правят на базата на това кой най-добре организира отбора си сега.

Просто сега това е Мерцедес.

Първата част от анализа на Траян Сарафов можете да прочетете ТУК.