Ферари може да се окаже в особено неизгодна позиция по време на предстоящия уикенд във Формула 1. Причината е една от основните слабости на Скудерията през настоящия сезон – недостатъчната максимална мощност на задвижващата система, която до голяма степен се дължи на по-малкия размер на турбокомпресора.

Това техническо решение носи определени ползи на италианския тим на пистите с повече бавни завои, но се превръща в сериозен недостатък на трасетата с дълги прави и високи скорости. Именно такова предизвикателство очаква Ферари в Мексико, където специфичните атмосферни условия могат допълнително да задълбочат проблемите на отбора.

Пистата „Ерманос Родригес“ е разположена на повече от 2200 метра надморска височина, което я прави уникална в календара на Формула 1. За сравнение следващото най-високо разположено трасе е бразилското „Интерлагос“, което се намира на около 800 метра. Следват „Ред Бул Ринг“ в Австрия със 700 метра, „Мадринг“ с 680 метра и уличната писта в Лас Вегас с приблизително 620 метра.

Значително по-разреденият въздух в Мексико Сити създава допълнителни трудности за инженерите, които трябва да търсят компромиси при настройките на автомобилите. Особено голямо внимание се отделя на охлаждането на двигателите и спирачните системи, заради което отборите традиционно използват по-големи охлаждащи отвори.

Надморската височина поставя и турбокомпресорите под сериозно натоварване, тъй като те трябва да компенсират по-ниската плътност на въздуха. При тези условия по-големите турбини имат предимство, позволявайки на двигателите да ограничат загубата на производителност.

Ферари направи промени по турбокомпресора си за състезанието на „Монца“, но те не успяха напълно да отстранят съществуващия недостатък. Очакванията са именно в Мексико слабостта на задвижващата система на Скудерията да се прояви в най-голяма степен от началото на сезона.

Добави ни в предпочитани източници в Google