Преди точно две десетилетия, на 25 септември 2005 година, Фернандо Алонсо завоюва първата си световна титла във Формула 1. Това стана факт на „Интерлагос“, където испанецът финишира трети в състезанието за Гран При на Бразилия, но резултатът му беше достатъчен, за да влезе в историята.
Фернандо Алонсо приключи 400-то си състезание във Формула 1 след само 15 обиколки
С успеха си Алонсо прекъсна хегемонията на Михаел Шумахер и Ферари, която продължи пет сезона. Ключова роля за развоя на шампионата тогава изиграха новите правила – най-вече забраната за смяна на гуми по време на надпреварите. Това даде огромно предимство на тимовете, разчитащи на Мишлен, които спечелиха 18 от 19 старта през 2005 г. Единственото изключение беше печално известното състезание в САЩ, когато на пистата стартираха само шест автомобила с гуми на Бриджстоун.
Алонсо изгради титлата си с впечатляваща постоянност – седем победи и общо 15 подиума в 18 старта. Липсваше в тройката само в Монако, Канада и Унгария. В Княжеството четвъртото му място дойде заради високата деградация на гумите на Рено, в Монреал допусна рядка грешка и се удари в стената, а на „Хунгароринг“ остана едва 11-ти след повреда още в първия завой.
Основният му съперник през сезона беше Кими Райконен. Финландецът разполагаше с по-бърз болид на Макларън, но слабата надеждност на машината и на двигателите на Мерцедес го лишиха от шансове за титлата. Райконен отпадна от лидерската позиция в Сан Марино и Германия, а наказания заради смяна на агрегати допълнително усложниха задачата му.
Така Алонсо си осигури трофея още два кръга преди края на сезона, превръщайки се в най-младия шампион във Формула 1 по онова време. Година по-късно испанецът защити короната си, този път в пряк дуел с Шумахер.
Оттогава насам Алонсо остава един от големите в спорта, но продължава да гони своята трета титла, която му се изплъзна на три пъти – през 2007, 2010 и 2012 година.
