Футболистът на руския Урал Николай Димитров - Хичо даде интервю за GONG.BG. "Синият" юноша говори за футбола в Русия и разликата с българския начин на игра. 

Хичо заяви, че чак сега осъзнава какво е постигнал с Левски в България и участието на тима в групите на Шампионската лига. Той коментира и темата с расисткия скандал, като заяви, че всичко е било постановка. Хичо се върна и във времето, когато бе на проби в Арсенал. Той сподели, че не е успял да се справи с еуфорията около пробите му в Арсенал, като си е мислил, че няма начин след това да не отиде в голям отбор.

"С празнична нагласа съм, благодаря за поканата. Винаги обичам да се срещам с български медии, щом се прибера. Преди Коледа винаги ми е празнично, да съм със семейството си, защото в Русия съм само с жена ми и дъщеря ми, така че настроението е приповдигнато. 

Николай Димитров бе извън групата в последните два мача на своя отбор поради здравословни проблеми.

"Имах здравословен проблем и с докторите решихме, че е по-добре да не си напрягам крака, защото проблемът бе в коляното." 

Българският футболист, който вече трета година играе в Русия, заяви, че руският футбол се развива все повече, в частност хората в Екатеринбург се интересуват от отбора. 

"Чувствам се кален, времето е много променливо и това прави впечатление, когато отиде човек там. Но зимата е доста красиво и има много туристи. След Световното Русия търпи доста сериозно развитие в добра насока и се надявам, че ще продължава така. 

"Приятно изненадан съм, феновете наистина ни подкрепят. Никога не съм чул освирквания по наш адрес, дори при тежките загуби. Знаем, че в други клубове не е така. 

"Екатеринбург си има своите специфики. Времето е доста променливо и изисква време човек да си адаптира към него. Няма много слънце през годината, зимно време има само 6 часа дневна светлина. Така че това създава дискомфорт на доста хора, на руснаците обаче не им прави впечатление. Аз трябваше да свикна с това, но нямам проблеми." 

"Президентът ни е доста взискателен относно руския език и каза, че до една година трябва да мога да давам сам интервюта. Има си преводач, с който бях първите 6 месеца и оттогава се оправям сам пред камерата." 

Хичо сподели, че целите на отбора са големи и се надяват най-накрая да спечелят Купата на Русия, след като загубиха два финала от Локомотив Москва. 

"Клубът е единствен в града, което дава голямо предимство, защото целият град е зад нас. Има сериозни спонсори зад гърба си, както и сериозни амбиции. Президентът ни управлява и футболния клуб в зала, а те са печелили ШЛ. Не знам дали иска да направи същото и с футболния клуб, но целите са сериозни. Стараем се да попаднем в евротурнирите. В шампионата всяка година сме все по-добри, но тази година чрез Купата имаме доста добър шанс, защото в групата ни са само отбори от втора дивизия и ще срещнем отбор от Премиер лигата чак в края на турнира."

"Има я горчивината от двата загубени финала. Тази година всеки се е настроил, че едва ли не вече сме носители на купата, защото противниците не будят респект. Въпреки че вече има доста случаи, в които отбор от по-долна дивизия е отстранявал отбор от по-горна, така че трябва да сме фокусирани. Сигурен съм, че ще спечелим. Третият път ще ни е за късмет".

Хичо призна за интерес към българските футболисти. 

"Българите в Русия се представяме добре - Костадинов, Попов. Мен лично са ме питали няколко пъти за български момчета. Ще се радвам, ако има българин, ще му помогна да се адаптира по-бързо".

Николай Димитров говори за отношенията си с руския специалист Александър Тарханов, от чиято скромност е силно впечатлен.

"Изненадан съм от него, защото е доста толерантен за всичко, което е видял. На моменти това пречи, но аз лично очаквах да дойде някой доста по-суров. Но се разбираме доста добре, старае се да работи и до момента му се получава." 

Николай Димитро-Хичо

източник: gong.bg

Хичо смята, че руският футбол е доста различен, в сравнение с останалите първенства, но отново заяви, че се развива в правилната посока. 
"Руският футбол е доста различен, отличава се от всички други места, на които съм бил. Той е доста силов, набляга се на защитата. Манталитетът е да се задържи 0:0 и ако не победим, то поне да не губим. С това също трябваше да свикна, но повечето атакуващи футболисти в Русия страдат от това нещо. Все пак, ако играеш в грандовете, последното нещо в главата ти е защитата, но виждам, че в Европа също се защитават повече. 

Но руският футбол търпи добро развитие, защото инфраструктурата се подобри, терените са добри." 

"Спомням си, когато в града ни имаше мачове, аз не можах да отида, но бях в града на мача Франция - Перу. Целият град бе толкова жив, колкото никога преди това не съм го виждал. Хората гледат футбол по заведенията, интересуват се." 

Хичо сподели, че вече не мисли за нови предизвикателства и интерес към него от страна на други клубове.

"Не съм се замислял за това нещо, защото вече съм на 32 и не се замислям за екстремни предизвикателства. Харесва ми мястото, където съм, хората ме уважават, няма по-важно. Дъщеря ми се адаптира много бързо с руския, ходи на градина. На жена ми и е малко по-скучно, но от време на време намирам нещо за нея. Всички говорят по-правилно от мен."

"Чужденците са ми най-близки. Разбирам се с всички, но винаги има някаква невидима граница между чужденци и местни. Руснаците са по-сурови, но се разбирам добре с всички, има добър колектив." 

Футболистът сподели впечатленията си от Роман Павлюченко и Павел Погребняк, с които работи заедно в Урал.

"Когато отидох в клуба, най-популярното име бе Роман Павлюченко, а сега е Паша. Ако трябва да съм честен, ако не им знаеш имената, никога няма да ги отличиш. Те са толкова скромни в съблекалнята дори не им се чува гласа. Позитивни са и виждам, че се опитват да помагат с опит най-вече." 

"Погребняк ми каза, че преди Урал е искал да приключва с футбола, 3 месеца е стоял вкъщи, не знаейки какво да прави. Виждам, че дори на 36 още го умее." 

Относно евентуален край на кариерата си, Хичо призна, че избягва да си прави планове, но изяви желание да завърши кариерата си в Левски.

"Планове във футбола не трябва да се правят, досега колкото и пъти да съм планирал, никога не се е случвало. Има доста фактори, които не зависят от мен, но бих играл докогато мога. Желанието ми е да си завърша кариерата в България, би било добре в Левски. Сега не се замислям за взимане на такова решение обаче." 

Българският футболист си припомни за "синия" отбор, в който проби и който го изгради като футболист. Футболистът триумфира с Левски, но призна, че по онова време не е обърнал голямо внимание на успехите с отбора. 

"Това бе толкова отдавна, бях толкова млад, че не се замислях какво ми се случва. Сега, поглеждайки назад, оценявам този момент. Виждам нотка на подобрение, позитивна вълна, някакъв проект, който се изгражда. Мисля, че това е най-важното, което отличаваше онзи отбор - имаше концепция." 

"Подкрепям изцяло идеята да се дава шанс на младите. Започнахме по-млади дори от тях. Тогава шансът ни беше даром, не го защитавахме, преходът бе доста труден, трябваше доста време. Това обаче бе плод на добрия проект и на смелото ръководство, което ни пускаше, въпреки че не показвахме най-доброто, на което сме способни."

През 2016 година, Хичо прекара известно време в Славия, за което се е убедил в някои разлики между българското първенство и играта в чужбина. 

"Това, което ми направи най-силно впечатление, е темпото, с което играем тук. В Русия, дори когато играеш с по-долни отбори, те нямат тази класа, но ако за момент се забавиш, топката вече ти е отнета и си фаулиран. Тук имаш повече време да обработиш топката и ако си креативен, това ти помага. С това също трябваше да свикна. Да взимам по-бързи решения." 

"Когато си в отбор с подобно темпо, ти не го усещаш. Трябва да отидеш в друг шампионат, за да направиш разликата. Докато играеш тук, не можеш да си дадеш реална представа. Но като видиш контраста, си даваш сметка, че има над какво да работиш. Целият шампионат трябва да предразполага подобно нещо. Лудогорец, например, искат да налагат по-бързо темпо, но ако никой в шампионата не налага това по-бързо темпо, това не е в плюс на Лудогорец." 

"Лудогорец са една-две, дори повече крачки пред другите отбори. Това не им прави услуга в Европа, защото изпитват затруднения. Те не са откъм класа, защото те имат доста класни играчи, но начинът на бързо мислене и отиграване е доста по-бърз в чужбина." 

Николай Димитров не бе повикан за мача с Англия от евроквалификациите и последвалата контрола срущу Ейре, но сподели впечатленията си от работата си с Красимир Балъков. 

"Нямам представа. Мисля, че е било треньорско решение. Аз бях при Красимир Балъков само веднъж, но останах доволен от това, което видях. Защото той имаше модел и концепция, която бе решен да следва. Случиха се неща, които не му дадоха тази възможност, но ми харесваше, че всеки знаеше какво да прави на терена. Аз не бях свикнал да правя тези неща, но ми хареса, че има точна и ясна визия. Хичо призна, че все още не е разговарял с новият наставник на "трикольорите" Георги Дерменджиев, но заяви, че би провел подобен разговор. 
Пътят на България до Евро 2020 минава през баражи с Унгария и победителя от Исландия - Румъния, а Димитров е отпимист относно шансовете ни за класиране. 

"Не знам дали може да ни се случи по-благоприятно стечение на обстоятелствата. Мисля, че имаме шансове. Шансовете ни са 50/50. Унгария са напълно преодолими, но всичко зависи от доста обстоятелства. 

"Надявам се да има емоция, независимо дали ще съм на терена, или на трибуните. Дано хората подкрепят националния отбор." 
Футболистът сподели мнението си относно разигралия се расистки скандал по време на двубоя срещу Англия на националния стадион "Васил Левски". 

"Това беше нагласено. Според мен изкуствено се опитаха да ни изкарат расисти. Сякаш всички чакаха да се отприщи тази тема и да се почне расистки скандал, в дъното на който да сме ние, а това го има навсякъде. Като постановка от театър беше. Дори аз, който никога преди това не бях виждал спиране на игра заради расизъм, бях запознат какво трябва да се случи." 

"Не мога да зная дали е насочено срещу БФС и националния селекционер, но последвалите действия не изключват тази версия по никакъв начин." 
"В Турция и Гърция такова нещо не съм усещал, в Русия, доколкото знам, феновете на Зенит са доста взискателни към тази тема. Те не допускат играчи с по-тъмен цвят на кожата, въпреки че сега взеха Малкълм от Барселона, но може би приемат, че той е по-шоколадов цвят."

Офанзивният футболист призна, че най-голямото нещо, за което съжалява през своята кариера, е това, че не се е отнесъл по-сериозно към шанса си да заиграе в английският гранд Арсенал. 

Николай Димитро-Хичо

източник: gong.bg

"Да, има доста неща. Съжалявам, че не оцених момента, когато отидох на проби в Арсенал. Ако имах сегашното си мислене, нещата щяха да са различни, но опитът ни учи. Тогава просто не осъзнавах как трябва да постъпя. Насладих се на самите проби, въпросът е какво направих след това. Не се възползвах от шанса, който имах. Мислех си, че след като съм стигнал до там, значи ще започна да играя за голям отбор в чужбина и играта ми започна да страда от това. Не знаех как да се справя с цялата еуфория около това нещо. Колкото е трудно да се справиш, когато си долу, толкова е трудно и когато си горе. Аз бях много млад, когато ми се случи, и ми изигра лоша шега." 

"Не само в България, дори в Русия все още ме свързват с Арсенал. Във всяко едно интервю аз говоря за Венгер, за отбора и чак след това за Урал." 

"Винаги си следя Арсенал, така или иначе те винаги държат атрактивен и бърз стил на игра. Английското първенство предразполага за такъв тип футбол. Страдат след раздялата с Венгер, ще трябва да намерят някакъв негов еквивалент. Все пак повече харесвам Манчестър Юнайтед, защото и българин игра там. Но откакто отидох в Арсенал, са ми близо до сърцето, но не мога да кажа, че съм запален фен." 

Николай Димитров заяви, че очаква пробивът на български футболист в Англия да е още по-труден слер расисткия скандал. 

"Не знам защо, но наистина сега е по-трудно да се играе във Великобритания, особено след расисткия скандал, защото не знам хората с какво око биха гледали на нас. В Русия ме питаха доста за тези неща. Не исках да коментирам, защото имаше спекулации постоянно. Не говорих много по темата, но сега ако някой ме пита, може би ще кажа това, което и на вас." 

Не е тайна, че българският футболист е приятел с Ивелин Попов, но двамата все още не са дискутирали темата с отказването на Попов от националния тим. 

"Говорих с него. Онзи ден се сетих за това нещо, но не го питах дали е сериозен. Толкова време търпя всичко, през какво ли не мина, и сега когато националния отбор има нужда от него, той се отказва. Надявам се той да размисли, но той си знае защо го е направил. От чисто човешка гледна точка, мисля, че няма да размисли, но тук е заложено и класирането ни на голям форум, неговата кариера също. Той изтърпя толкова много, може да изтърпи още два мача и да си подари евентуално класиране.

За финал, Хичо си пожела здраве за себе си и своите близки. 

"Пожелавам си най-вече да съм здрав, да не ми се налага да пропускам. Искам да съм здрав, ако само това ми се сбъдне, годината ще е успешна. Надявам се всички близки да са здрави и да имаме още поводи.