Христо Стоичков, който наскоро напусна националния отбор на България, за да поеме испанския Селта, говори пред сайта на ФИФА. Изказването на Стоичков е публикуването в секцията „Интервю на седмицата” в интернет страницата на световната футболна централа.

 

 

-Какво ви накара да приемете офертата на Селта, въпреки деликатната им ситуация в първенството?

 

-Аз разучих отбора внимателно и видях, че те притежават качествени и талантливи играчи. Приятно е да можеш да работиш интензивно с играчите всеки ден. Аз винаги съм харесвал всекидневния аспект на този вид работа и това ме накара да се завърна в Испания, в клуб с история като Селта.

 

-Какво е мнението ви за 3-годишния ви престой начело на България?

 

-Този период от живота ми вече е в миналото. Когато бях там, аз опитах да направя най-доброто, на което съм способен и наистина работих здраво, но когато нещо не работи няма какво да се направи. Никой не е пророк в собствената си страна. Там винаги има някой готов да те критикува, някой който иска повече отколкото има право да иска и който не иска да види какво се случва в действителност. Те казват, че там (в България) има добри играчи, но колкото и здраво да работиш, колкото и да се опитваш, резултатите просто не идват.

 

-В такъв случай мислите ли, че представянето на България на Световното първенство през 1994 година беше най-доброто за всички времена?

 

-То винаги ще бъде най-доброто, то никога няма да бъде подобрено. Много малко вероятно е това, което ние направихме да бъде постигнато в близко бъдеще. Може би някой ден в бъдещето този подвиг може да бъде повторен, но това е малко вероятно, тъй като отборът беше единствен.

 

-Какви спомени имаш от тези времена?

 

-Ние играхме много и научавахме нещо ново всеки ден. Несъмнено 1994 година беше най-славната в спортната ми кариера. Аз спечелих Златната топка и станах голмайстор на световното първенство в тази година. Аз също така трябваше да изтърпя два много неприятни момента - допинг скандала с Диего Марадона и пропуснатата ми мечта да играя на финала на световното първенство.

 

-Трудно ли е да навлезете в треньорската кариера след толкова успешна кариера като играч?

 

-Открих го много лесен начин. Аз тренирам с моите играчи, аз играя с тях. И те научават нови неща от мен. Не съм авторитарно настроена личност. Не обичам принципа „направи го, защото ти казвам да го направиш.”. Настроението в съблекалнята е по-важно за мен и искам да съм сигурен, че там се комуникира достатъчно, но в крайна сметка аз съм този, който решава кой ще играе и кой не.

 

 

-Вие бяхте много избухлив на терена, изненадващо е да видим толкова спокоен на пейката. Дали това се дължи на смяната на ролята или сте стана п-омъдър с възрастта?

 

- Аз съм все още същият, не съм се променил. Искам да печеля всеки мач, но сега съм от другата страна и на тъчлинията. Може би съм по-агресивен и по-директен в тренировките и в разбора преди мача. В дните ми като играч се разправях много, защото исках да печеля. Сега не съм на терена и не мога да спечеля мача, дори да протестирам, защото не аз играя.

 

- Повече ли е стреса в новата ви позиция?

 

- Аз изживявам всеки двубой и преживявам всичко, което моите футболисти правят. Чувствам се много близо до тях.

 

- Смятате ли, че вашата слава може да е пречка в трудни моменти или може да проработи във ваша полза?

 

- Мисля, че това, че съм бил играч е много позитивен фактор, защото аз разбирам настроението в съблекалнята по-добре. Играчите ми казват, че аз им помагам като отнемам част от медийния натиск върху тях и това е добро обстоятелство. Те не са под напрежение, защото измествам центъра на вниманието върху мен. Само негативният натиск може да повлияе на твоята подготовка за мачовете.

 

- Като каква бихте определили треньорската философия на Стоичков?

 

- Преди всичко ние трябва да изиграем оставащите ни мачове и веднъж оказали се в безопасност да започнем да мислим как да започнем нова ера. Трябва да организираме цялата клубна структура и да обръщаме повече внимание на играчите от младежките формации. Те усещат какво означава да носиш фланелката повече от всеки друг, не че не уважавам тези играчи, които са от другаде и също дават всичко от себе си. Това е моето намерение, да привлека играчи от младежкия отбор.

 

- Вие бяхте част от дриймтима на Кройф. Беше ли този отбор по-добър от настоящия отбор на Барса?

 

- Онзи отбор печелеше мачове, наслаждава се на играта и забавляваше феновете. Моята ера беше по-добра. Аз съм прикрепен към моя отбор (смее се). Не съм за сравненията, но не бих сменил моя тим за нищо.

 

- Мислите ли, че нивото на футбола се понижи в последните години?

 

- Мисля, че футболът не е същият от доста време. Маркетингът и рекламата отнемат много време на играчите в наши дни, а това означава, че те почиват по-малко. Футболистите тренират по два часа на ден и прекарват останалото време пред камерите, това се отразява на представянето им. Същото нещо се случи и с мен, но аз успях да се спра навреме. Не се концентрирах достатъчно върху мачовете и избрах да поставя футбола над всичко останало, което ми предлагаха. Строго ограничих времето, което отделях за нещата извън спорта.

 

- От всички постижения във вашата кариера кое ви прави най-горд?

 

- Би било липса на уважение да избера само едно. Футболният ми живот може да бъде разделен на две – с България и с Барселона. Никога няма да едно от двете. Аз научих много и в Япония и в САЩ, където се научих как да движа бизнес делата в клуба. Много се гордея с цялата ми кариера. Никой българин няма да достигне моите постижения.