Едно българко момиче вдигна Суперкупата на Италия по футбол за жени.

30-годишната Лиляна Костова спечели първото си голямо отличие на италианска земя след като от началото на тази година започна да се състезава по терените на Ботуша.

През зимата Костова премина в редиците на Верона и не след дълго е забелязана от хората на Фиорентина, а през лятото бе трансферирана при „виолетовите” от Флоренция, които се състезават и в женската Шампионска лига.

Пред Дарик радио футболистката беше много откровена и разказа интересни неща за себе си и професионалнитеси постижения до момента.

- През лятото смени Верона с Фиорентина, а преди дни спечелихте Суперкупата срещу Ювентус. Разкажи малко повече за мача, за емоцията след като вдигна първия си трофей на италианска земя.

- Първо благодаря за този разговор. Поздрави от Италия. Във Верона бях шест месеца. Получих предложение от Фиорентина и въобще не съм се колебала дали да приема, защото тимът играе в Шампионска лига. Исках да съм коректна с Верона и изчаках да ми свърши договора, а след това се присъединих през лятото към тима от Флоренция. За мен Шампионаската лига е най-високото ниво на женския футбол. Що се отнася до спечелената Суперкупа, все още ме държи адреналинът. Ако трябва да съм честна, дори и не успях да я вдигна както трябва, защото имаше много хора. Това чувство не може да се опише с думи. То трябва да се види, да се преживее на живо. Накрая успях да си направя снимка с момичетата, купата и медала. Много е важна за нас тази купа, защото само тя липсваше във витрината на клуба.

- Как се запали по футбола, къде бяха първите ти стъпки, на кого дължиш всичко, което си в момента?

- Още от малка играех с момчетата и винаги си изяждах боя. С брат ми постоянно се карахме, но той си ме взимаше с него на стадиона. Цар Самуил (стадионът в Петрич) е до нашата къща и постоянно ходех там да играя и гледам. Дори и сега като се върна в Петрич поддържам форма с мъжкия отбор. Явно съм родена на стадиона. Баща ми е бивш футболист, голмайстор. По пътя имаше много хора, които ми помогнаха, но като цяло дължа всичко на себе си, на труда, който съм положила и това, че не се отказвам. Разбира се и на моите треньори и семейството ми.

- Спомена, че си от Петрич, как си обясняваш това, че има много известни футболисти които са излезли от този край?

- Според мен в цяла България има таланти, но като че ли не се работи правилно, както в другите държави. В това отношение изоставаме много. Иначе да прави впечатление, че има доста известни футболисти от нашият край.

- Играеш с номер 39, има ли някаква причина?

- Да, причината е лична. Моята баба, която вече не е между живите беше родена през 1939-та година. Тя беше всичко за мен. Винаги ме е подкрепяла и затова играя с този номер. Баба не ме е гледала как играя, но тя знаеше, че съм добра. Правеше ми масажи на краката, за да мога да играя по-добре. Разбира се, те не бяха професионални, но това беше нейният начин да ме подкрепи. Тя винаги ще е с мен и заради нея продължавам да жъна успехи.

- Когато беше малка, на кой футболист симпатизираше?

- Имах една бяла тениска, на която с химикал бях написала номер 10 -Балъков. Всички ми казваха така, може би и заради косата, защото като малка и аз бях къдрава.  После започнах да харесвам Роналдо, но Феномена. Сега симпатизирам на Неймар и Мбапе. За мен Меси и Кристиано Роналдо не съществуват.

- България няма национален отбор по футбол за жени, би ли играла за друга страна, ако ти предложат?

- Не обичам да говоря на тази тема. Национален отбор -жени на България за мен е затворена тема. То има отбор - жени, но нямам представа каква е причината да не искат да участват в мачове, квалификации. Аз съм много далеч от този отбор. Отдавна не ми се обаждат, като изтъкнаха преди 5 години, че съм стара, а тогава бях на 25 години. Сигурно има много по-добри от мен в България. Хората, които отговарят за това явно виждат потенциал в други момичета. Следвам своите цели и за мен е важно да съм здрава и да играя футбол. Няма как да играя за друга държава, защото имам мачове за България, а и не мисля, че е редно. Все пак аз съм българка.

- Защо след като си станала шампионка в 4 различни държави не си попаднала в тройката на футболистка на годината? Чувстваш ли се недооценена в България?

- Благодаря на Лъчезар Паланков, от когото съм научила страшно много неща. Той ме прие като собствено дете. Хранеше ме, тренираше ме. От Ел Пи Супер спорт съм тръгнала и съм много благодарна. Сега съм на такова ниво, защото този човек ми показа много във футбола. За номинациите в България не мога да отговоря, защо никога не съм попадала в тези класации. Явно, щом не съм в националния отбор, няма и номинации. В България явно не оценяват хората по успехите. Вие трябва да попитате господата от футболния съюз и тези които отговарят за тези анкети и награди. Аз знам, че има хора в България, които ме оценяват и се радват на моите успехи. Аз самата оценявам себе си. Важното е аз да вървя напред, по своя път и да сбъдвам мечтите си.

- В началото на годината капитанът на мъжкия отбор на Фиорентина почина внезапно. Отърсиха ли се вече хората от града от този шок?

- Мисля, че не. Все още хората го почитат, на всеки мач на Фиорентина в 13-ата минута се спира и се почва аплодиране. Всеки футболист на отбора, когато вкара гол прави жест към небето и го посвещава на него. Те си смятат, че той още си е жив, въпреки че не е сред нас. Когато играхме в женската Шампионска лига, мачът се проведе на стадиона на мъжете. Когато влязохме в съблекалнята и видяхме шкафчето с номер 13, то още си стои недокоснато. И там няма право никой да сяда. Той винаги, ще е в сърцата на хората.

- Отборът ти играе в женската Шампионска лига. Прилича ли турнира на този, в който играят мъжете?

- Играе се в група от четири отбора. Класира се само първият. След това има жребий и се играе на елиминации. Иначе емоцията и зарядът е същият като при мъжката Шампионска лига. Днес отборът замина за Англия, защото имаме мач с Челси. За съжаление аз съм контузена и съм си в къщи.

- За какво мечтаеш и какво искаш да постигнеш още в кариерата си?

- Мечтая да стана шампион на Италия и след това може и да сложа край на кариерата си. За момента искам само да побеждаваме във всеки мач и да вървя напред и нагоре.

- Днес играят Норвегия и България в мач от новия турнир на УЕФА Лигата на нациите. Следиш ли какво се случва с мъжкия национален отбор?

- Когато имам време следя и гледам мачовете на България -мъже. Много се радвам когато побеждават. Тази вечер си мисля, че ще победят и им стискам палци за това. Искам само да споделя, че докторът на мъжкия национален отбор Бисер Бочев ми е и личен доктор, който много ми помогна да излекувам това лято травма в коляното и да съм във формата, в която съм в момента. Използвам случая да му благодаря искрено и да му кажа, че за мен той е номер едно.