Футболистът на Атлетико Мадрид Джулиано Симеоне открито разказа за живота под ръководството на своя баща Диего Симеоне, разкривайки как балансира тежестта на прочутото си фамилно име с отговорността да си извоюва място в тима.

Докато клубът подготвя нов дългосрочен договор след пробивния му сезон, 22-годишният футболист разкри какво се е случило по пътя му от подавач на топки на стадиона до играч в първия отбор и очакванията, които идват и с двете роли.

Историята на Симеоне с Атлетико започва много преди да стъпи на терена като професионалист. Като осемгодишно момче с дълга коса той е бил подавач на топки на бившия стадион на отбора, но пътят му до първия отбор е преминал през дълъг заобиколен маршрут. След години в младежката академия на Ривър Плейт, той най-накрая е привлечен от юношеската школа на Атлетико, докато баща му изгражда солидна репутация като треньор на мъжкия състав.

Все пак са били необходими периоди под наем в Реал Сарагоса и Депортиво Алавес, за да положи основите за пробива си в столицата.

Кампания 2024/25 най-накрая му отваря вратата. Той отбелязва първия си гол за мъжкия отбор, преживява първия си момент в Шампионската лига и засилва влиянието си в взискателната система на баща си. От години Симеоне живее с познатото обвинение, че всяка възможност, която получава, е защото е син на Диего Симеоне.

Всеки дебют, всеки нов шанс, всяко участие е придружено от твърдения, че "е там само заради баща му". Критиката го следва навсякъде, от юношеските формации до Ла Лига, и той знае, че тя никога няма да изчезне напълно.

Запитан директно за това в интервю за El Larguero, той даде ясен отговор: "Казвал съм го много пъти, мисля, че имаме взаимоотношения треньор-играч, където и двамата изпитваме голямо уважение. Когато отидем на тренировка в Серо дел Еспино, когато пресечем тези порти, той е треньорът, а аз съм играч. И играчът винаги прави това, което казва треньорът. Извън тренировките, очевидно той е моят баща и ме обича много, като всеки баща, и имаме различни отношения. Извън тренировките много говорим за футбол. Имаме група в WhatsApp с братята ми и те ни изпращат видеоклипове от техните маове, акценти, и ги обсъждаме. Всеки дава своето мнение. Всички сме големи футболни фенове в семейството, разбира се."

"Много хора ми го казваха, когато бях много млад. Когато играехме мачове на 12 години: 'Ти играеш, защото си син на баща си.' В началото донякъде свикваш, но след това става навик и знаеш, че играеш, защото го обичаш и даваш всичко от себе си. Не знам дали ги накарах да замълчат, или ги опровергах, кълна се, че се опитвам да се изолирам от това, което се говори, фокусирам се върху себе си, върху това да израствам и да се подобрявам", коментира още Джулиано Симеоне.