Испания – Холандия е финал, далеч от традицията. В неделя ще имаме нов световен шампион. Със сигурност отборите на Марвайк и Дел Боске заслужаваха най-много да играят в последния мач на шампионата в ЮАР. Те бяха най-добрите, въпреки всичките симпатии, които заслужено отиват за Уругвай и Германия.

Хората в двете страни - финалисти на световното обичат футбола и го разбират много добре. Площадите бяха пълни с щастливи хора, които твърде дълго чакаха своя голям ден във футбола. Испания и Холандия бродираха както никой друг и осребриха много години зверски труд. Литри пот пролети в школите от малки и големи.

Ако погледнем нещата под един друг ъгъл, може да обобщим, че успехът на Холандия и Испания има един баща. Той е славният Йохан Кройф. Един от най-великите футболисти в миналото, един изящен треньор и ненадминат стратег, който дърпа конци, дори застанал в сянка.

В дните преди световното прочетох анализ на Кройф. Знаменитият номер 14 беше непоколебим - Холандия има отбор за световен шампион. Йохан се възхищаваше на играта по фланговете. Той стигна още по-далеч, като каза, че дори и без Робен, „лалетата” могат да смачкат всичко по пътя си. „Ние имаме страхотен футболист, като Елия, който спокойно може да замени Ари, ако не се възстанови”, отсече Кройф и сега ликува, защото отново е клинично точен.

Голяма част от силата на Испания се крие в играта на „каталунското звено”. Ядро от футболисти, които дават топката само, ако на терена влезе тежко въоръжена полиция. Актуалната визия на Барселона е начертана от майсторската ръка на Йохан Кройф. След него и други холандци добавиха по нещо хубаво – Ван Гаал и Франк Рийкард моделираха голяма част от футболистите, които ще играят в неделя за Холандия и Испания.

„Ла Фурия” и „лалетата” прекараха доста години в подножието на върха, който беше резервиран от бразилци, немци, италианци, а за кратко и от поколението на Зидан и Франция. Все нещо не им достигаше, но те не спряха да работят. Визията за футбола им беше ясна и никога не се стигаше до генерални промени. Талантите вече не са просто звездни единици, а части от големи тимове.

Разбира се, двата отбора не са еднакви, напротив. Характеристиките на отделните футболисти правят част от детайлите различни. Испанците залагат и умеят до съвършенство стила си „тики-така”. В предни позиции се разчита на един футболен килър – Давид Вия.

„Оранжевите” притежават задължителните за тях „летящи” флангови футболисти – Робен, Елия и Кайт, който е малко по-различен, но е полезен като за трима. Снайдер е просто гений. Ако Холандия спечели титлата в Йоханесбург, Златната топка е негова. В противен случай нищо чудно отново да я получи...

Две велики генерации направиха велики неща за Испания и Холандия. Пробивът е на лице, но победителят, както винаги ще бъде един. Загубилият няма да спре. Той ще плаче, ще страда, но ще продължи да работи, както го прави и до днес.

Това не са купешки думи, това е рецептата, която води до успеха. Всичко започва в клубовете, които дават почва за развитие, които създават футболисти и големи треньори.

„Гледай какво следва. Задава се невероятна генерация. Фонтанас, Бартра, Муниеса, Тиаго, Алкантра, Дос Сантос, Серхи Роберто, леле какво ще излезе от този Серхи Роберто... Школата е основата на всичко. Тя е като семеен бизнес – ако се грижиш за нея, тя те храни”, това сподели преди няколко дни пред „Ел Мундо Депортиво” Шави Ернандес. Мозъкът на Испания знае как стават нещата. Пътят, начертан и направен от архитекта Кройф, води към трайни успехи. Испания и Холандия ще бъдат фактор и след още четири години.

Няколко думи и за симпатичния губещ. Немците вървят по същия път. Просто са по-млади и може би не чак толкова талантливи. Германия обаче е един изключително приятен отбор, който заслужава уважение, въпреки че стана абонат за малкия финал. Времето на Гари Линекер и прословутата му фраза вече са назад в историята.