Дюшеш идва от персийски и означава две по шест. Термин от таблата. Чифтът шестици в заровете придвижва най-бързо пуловете към крайната цел. В тази връзка дюшеш се използва и като синоним на успех.

„Дюшекчиите“ е прякорът на Атлетико Мадрид. Лепнат е на тима в средата на миналия век, когато популярни били дюшеците на червени и бели ивици, каквито са фланелките на Атлетико. Освен това им викат „индианците“, защото по онова време трансферирали много футболисти от Южна Америка. Стадионът им „Висенте Калдерон“ е непосредствено до река Мансанарес. Край реки обикновено разполагат биваците си индианските племена, а и феновете на Атлетико, като коренните жители на Америка, мразят белите.

Можем да измислим и ново сборно прозвище от всичко това на единия финалист в Шампионската лига. „ДюшеШчиите“. Те имат южноамериканец за треньор и основен двигател на положителните процеси в клуба. Аржентинецът Диего Симеоне на външен вид изглежда досущ като колумбийски наркобос, но като характер е гранит.

Той и основно той успя да изгради този състав от гладиатори. Чоло, както му викат, заедно с Юрген Клоп от Борусия Дортмунд, са двамата треньори от новото поколение, призвани да изместят от пиедестала дуета Моуриньо-Гуардиола. Те правят чудеса от храброст, без да разполагат с торби от богатства.

В исторически план Атлетико Мадрид е синоним на емоции. Един свръхемоционален отбор, известен с това, че когато достигне до някой решителен или финален мач, по правило го губи. Това правило обаче се промени в последните години, благодарение на Симеоне. Две Купи от Лига Европа и две от Суперкупата на Европа, плюс една Купа на краля е активът на „индианците“.

Настоящият Атлетико в най-голяма степен изпълва със съдържание името „отбор“. Задружни, неуморими, с непоклатим дух, подклаждан от авторската реплика на треньора им: „Вярвай, вярвай, вярвай...“ Огън, страст, емоции, физическа сила, желязна психика са отличителните качества на този състав.

Всяка една фигура е на мястото си. Но не изпъква, а се вписва по идеален начин в колектива. И все пак лидер на отбора е Диего Коща. Централният нападател въплъщава онзи борбен дух, примесен с агресивност, характерен за отбора като цяло.

Вратарят Тибо Куртоа е друга важна брънка. Двуметровият страж на 21 години вече е един от най-силните на поста си в света. С невероятен рефлекс за ръста си, съчетан с белгийско хладнокръвие и обяснима доминация и сигурност при високите топки.

За всеки един от останалите би могло да се кажат много хубави думи – за Коке, Габи, Филипе Луис, Арда Туран, Раул Гарсия, Диего Годин. Всички, както казахме, имат своето място и принос.

Атлетико е „Робин Худ, който краде от богатите“, както се изрази популярният журналист Сид Лоу. Обичан е, освен от своите, и от неутралните. Защото наистина краде от богатите. Със своите 120 милиона евро бюджет, сравнени с около половин милиардните бюджети на Реал и Барса, „дошекчиите“ са по-скоро скромен клуб. Неутралните привърженици на по-малките клубове се идентифицират в момента именно с този футболен „Робин Худ“.

Скромен отбор, но финалист в Шампионската лига и с голяма вероятност - първенец на Испания. Шансовете на Атлетико за дубъл съвсем не са за пренебрегване. Независимо, че на финала съперник е градският враг Реал, има около 50 процента вероятност Десетата да се трансформира в...Първа.

Нещо,което не се случи преди точно 40 години, когато „рохибланкос“ стигнаха до финал за КЕШ и бяха на 30 секунди от спечелването му срещу Байерн. Тогава гол на Шварценбек изравни резултата 1:1, а след това се стигна и до преиграване на следващия ден. Испанците вече нямаха психически и физически сили да се противопоставят на баварците и загубиха с 0:4.

Сега е време за реванш. А какъв по-подходящ съперник от градския потисник Реал...