Андони Гойкоечея даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В началото на 90-те цяла колония от страната на баските формираше легендарния „дрийм тим“ на Барселона. Гойкоечея е представител именно на този регион. С каталунците е европейски клубен шампион и четирикратен първенец на Испания.

На два пъти печели суперкупата на страната и веднъж суперкупата на Стария континент. В Ла Лига играе още за Осасуна, Реал Сосиедад и Атлетик (Билбао). За 13 сезона в Примера записва 386 срещи и 36 попадения. В края на кариерата си залага на екзотиката и за кратко е част от японския Йокохама Маринос. Участва на  мондиала в САЩ през 1994 г., като бележи гол във вратата на актуалния световен шампион Германия.

- Г-н Гойкоечея, здравейте! Може ли да ни разкажете с какво се занимава в момента една футболна легенда, носител на Купата на европейските шампиони?

- В момента съм в екипа, който предава мачовете на Барселона в Ла Лига за канала „Мовистар плюс“, който е собственост на „Беин спорт“. Преди да приключи сезонът, бях в Осасуна, където съвместявах задълженията на технически секретар на клуба и скаут. Също така отговарях за окомплектоването на всички отбори на клуба с играчи. Тази ми дейност продължи много години. Затова това лято реших да направя промяна и да се подвизавам като коментатор на мачове от Ла Лига.

- На практика вече сте наш колега?

- Да. (смее се)

- А сега играете ли често футбол?

- Веднъж в седмицата задължително тренирам с ветераните на Осасуна, а ако се случи да съм в Барселона го правя и с тези на отбора, с който спечелих титли и слава. Сега живея в родната Памплона в областта Навара, където е по-спокойно, мога да спортувам и го правя поне два или три пъти в седмицата.

- Спомняте ли си, че миналата година участвахте в един мач в България, в Стара Загора, в който играхте в отбора на Легендите на Барса срещу „златното“ поколение на българския футбол? Какви са впечатленията ви?

- Разбира се, че си спомням. Толкова хубаво си изкарахме. Вече съм бил два пъти в страната ви. Първо на 50-годишнината на Стоичков и после в Стара Загора, където играхме срещу отбора ви, който стана четвърти на световното първенство в САЩ. Много добри спомени и от двете посещения. Страхотно посрещане, а и всички бяха много мили с нас.

- С кои играчи от онзи легендарен отбор на Барселона поддържате връзка?

- Поддържам връзка с много от тях, но най-вече с Мигел Анхел Надал, Хуан Карлос Родригес и Хулио Салинас. Това са хората от моето поколение. Другите са по-заети и е по-трудно човек да се види с тях, идват по-малко на мачовете на ветераните. Срещах се по-често с Еузебио, който беше треньор в Реал Сосиедад, защото е близо до Памплона. Иначе по принцип с всички имаме много добро приятелство, нищо че вече прехвърлихме петдесетте. Хубаво е, че постоянно поддържаме връзка.

- Бихте ли ни разказали как се роди любовта ви към футбола и за първите години от кариерата ви?

- Започнах да играя още като малък в Рочапеа, един от скромните квартали на Памплона. По-късно започнах в детския отбор на кварталния ни клуб и след това продължих при юношите. На втората година в Рочапеа ме извикаха на проби в Осасуна. Взеха ме първо при юношите, после във втория отбор и накрая дебютирах в първия състав. Всичко стана наистина много бързо. За няколко години преминах от детския тим в квартала чак до първия тим на Осасуна. Там играх три години и след това Барселона ме привлече от първия ми клуб в една трансферна въртележка заедно с Чики Бегиристайн и Бакеро от Реал Сосиедад.

- И така на 23 години вече сте играч на Барселона, но ви преотстъпват на Реал Сосиедад и не започвате да играете още в началото за мечтания „дрийм тим“ на каталунците. Какво се случи?

- Истината е, че за мен това беше един много полезен ход. Още когато подписахме знаех, че ще ме преотстъпят за две години на Реал Сосиедад и се бях приготвил да пътувам за Сан Себастиан. Там научих много от Джон Тошак. Велик треньор! Бях на 20-22 години и бе много полезно да натрупам опит. Играх с легенди на Реал Сосиедад като Арконада, Замора, Лараняга, от които научих много. Там нещата ми се получиха добре и дори играхме в европейските турнири. След тези две години, в които бях преотстъпен, се завърнах в Барселона. Направих много добра предсезонна подготовка и веднага започнах като титуляр. След това ме взеха и в националния отбор. Така че това преотстъпване беше много важен момент за една сполучлива кариера след това.

- В България знаем за политиката на Атлетик (Билбао) да налага в отбора си само играчи, които са баски. В „дрийм тима“ на Барселона също имаше доста играчи от Страната на баските…

- Футболистите от Страната на баските и от Навара винаги се вписват добре във всеки отбор заради открития си характер, заради желанието си за борба докрай за победа и заради начина, по който изживяваме всичко на терена. По мое време в Барселона се получи така, че имаше общо девет играчи от Северна Испания основно от Реал Сосиедад и от Атлетик (Билбао). Това са два клуба с огромна история и в които се работи много добре с подрастващите таланти. В Осасуна, независимо, че е много по-скромен клуб, също се залага на работата с тези, които са бъдещето на отбора. Там нямаме друг изход, тъй като не разполагаме с милиони за шумни трансфери. Затова трябва да изграждаме наши собствени звезди. Като оставим настрана чисто футболните качества, трябва да имаме и предвид характера на футболистите от Страната на баските. Това помогна както на мен, така и на колегите ми, за да се впишем в отбора на Барселона.

- Нека се върнем към приятелството ви с Христо Стоичков. Кога го видяхте за първи път и как се развиха отношенията ви след това?

- Имах късмет, че дойдох в Барселона точно в годината, когато пристигна и той. Клубът вече беше стегнал редиците си и имаше една компактна група добри футболисти, но все още не успяваше да печели титли. Така че двамата се появихме през 1990 г. там и нещата веднага потръгнаха. Стоичков е с много добър характер и е страхотен приятел, когато човек го познава отблизо. Съжалявам, че не го виждам достатъчно често. Много обичам, когато ми дойде на гости в Памплона. Винаги си изкарваме много добре. Любимата ми негова черта е, че точно като мен, се опитва да помогне на всички приятели за всичко.

- Какво е чувството човек да играе в един отбор с легенди като Ромарио, Стоичков, Лаудруп и Куман?

- Невероятно беше. Истинска радост. Имах късмет да изживея тази епоха. Най-вече, защото съвпаднах точно с тези четирима чужденци с уникални качества. После пък имах щастието да играя с момчета, които идваха от школата на Барса, като Гуардиола, Гилермо Амор, Серджи и Ферер, които се вписаха много добре. И като добавиш към тази сплав и деветте играчи от Севера, нещата станаха наистина сериозни. Чужденците ни бяха феноменални и правеха наистина разликата между нас и съперниците. Тогава не беше като сега, когато има толкова много чужденци. Ние, ако си спомням добре, имахме право само на трима едновременно на терена. Разбира се, беше голяма радост на всяка среща да играеш с гиганти като Ромарио, Стоичков и Лаудруп, както и с Куман, който независимо, че беше защитник, беше невероятен голмайстор. Неговият трансфер беше много скъп за времето си, но беше истинско попадение. Истината е, че съм голям късметлия, че бях част от този отбор и че изживях невероятни години с едни от най-големите играчи в историята на Барса.

- И разбира се не трябва да забравяме треньора Йохан Кройф…

- Той направи възможна тази епоха! Грандиозен – както като играч, така и като треньор. Той имаше дарба да вижда футбола по начин, по който никой друг не го виждаше. Много силен характер. Когато е дошъл в Барселона през 1988 г., е трябвало практически да смени целия отбор и да наложи неговата концепция. Минал е през големи трудности, за да го постигне, но дори и днес Барселона играе така, както той искаше тогава: ярко, зрелищно и весело. Постоянно в атака. Жалко е, че вече не е сред нас да го види, но е човек, който е оставил такава следа, че винаги ще живее в сърцата ни.

- Кулминацията на този „дрийм тим“ беше срещата със Сампдория на финала за Купата на европейските шампиони. Какви са спомените ви от онзи мач?

- Невероятен спомен. И сега когато ме питате, просто не мога да ви обясня какво чувствам. Много ни беше трудно и се наложи да вложим всичко от себе си. Тежеше ни, че преди това в историята на Барселона все нещо не е достигало, за да стъпи на европейския връх. Преди нас имаше и един загубен финал срещу Стяуа (Букурещ). Мисля, че тази Купа на европейските шампиони помогна на клуба да порасне много, както на Стария континент, така и в света. Победихме и радостта ни беше неописуема. Отборът беше в апогея си и беше постигнал толкова желания от всичките ни фенове трофей. Така, че това ще остане като спомен за велик миг в кариерата ми на футболист. Благодарение на този наш пробив след това се спечелиха още много купи. Уникално е чувството да си бил част от този отбор, постигнал първият най-ценен трофей. Спомням си „Уембли“ толкова добре. Все едно, че беше вчера. Напрегнат мач, който скъса нервите и на двата отбора, но накрая ние триумфирахме.

- След великите години в Барселона, както Стоичков така и вие, преминахте през Япония. Засякохте ли се там? Играхте ли един срещу друг?

- Да, засякохме се, но не сме играли един срещу друг. Той не остана за дълго, а и беше доста далеч от мястото, където бяхме ние с Хулио Салинас, Лаудруп и другите. Ние бяхме малко по-близо до Токио. А за тази страна това е важно и помага много за нормален престой. Така че го разбирам, че не успя да свикне и след няколко мача се отправи към САЩ. Този период от кариерата ми беше също много красив, защото в Япония бяха събрали доста звезди от Европа, за да се подготвят по-добре за световното първенство в Южна Корея и Япония. Имам много хубави спомени от страната и от преживяното с японските ми приятели.

- Как успяхте да се адаптирате към футбола и към традициите им? Сега подобна адаптация ще се наложи на Андрес Иниеста.

- Стана лесно, защото те са много гостоприемни и показват много голямо уважение към хората, които са постигнали успехи във футбола. Сигурен съм, че Иниеста ще се впише много добре там заради добрия си и спокоен характер. Разбира се, футболът им е много различен. Няма я тази жестока конкуренция, като при нас. Шампионатът им не е на високо ниво, но това пък дава възможност на човек да се отпусне малко и да се наслаждава на футбола, да обърне малко повече внимание на семейството си, за да бъдат и те щастливи. Сигурно Иниеста се е подготвил добре и е проучил нещата преди да вземе това решение. Ще се впише бързо и всичко ще бъде наред.

- Нека са върнем към паметния за всички българи мондиал в САЩ през 1994 г. Тогава на това световно първенство игра и Испания. Какви са спомените ви?

- Спомням си много добре отбора ви. Цяла плеяда от добри играчи – Лечков, Стоичков и още много приятели и добри футболисти. Имам и много хубав спомен с Любо Пенев. На световното за младежи в Русия се срещнахме на финала и ви победихме. Тогава бяха и Стоичков, и Пенев. Мисля, че беше през 1985 г. Мога да кажа, че още тогава разбрах, че това поколение на България има бляскаво бъдеще пред себе си. А след това през годините много ваши великолепни футболисти минаха през испанския шампионат.

- Испанската Ла Лига предизвиква огромен интерес. Какво е вашето мнение?

- Първенството ни е магнит за звезди от всички страни по света. При нас играят двата колоса Кристиано Роналдо и Лео Меси. Качеството на футбола е много високо и зрелищната игра е гарантирана. Реал (Мадрид) и Барса почти винаги печелят, но имаме и други големи отбори като Атлетико (Мадрид), Валенсия и Севиля, които успешно мерят сили с европейските грандове. Мисля, че имаме едно от най-добрите първенства, да не кажа най-доброто. То привлича и добрите футболисти, и зрителския интерес. Разбира се, хубав футбол има и в Англия, и в Бундеслигата, но испанското първенство не спира да търси качеството, да се развива и всичко се изпипва до най-малкия детайл.

- А на световното първенство в Русия се появи нещо ново. Мислите ли, че въвеждането на ВАР системата е положително за футбола?

- Мисля, че би могло да е положително. На шампионата вече имаше известни съмнения при различни ситуации и ВАР помогна да се разрешат. Затова мисля, че това е един напредък за футбола, който може да бъде наистина важен. Както всичко ново, в началото ще ни е трудно да го приемем, но мисля че в такива важни моменти ролята му ще бъде решаваща.

- А кой е най-запомнящият се спомен от преживяното заедно с Христо Стоичков?

- Освен приятелството му и невероятната игра, винаги ще си спомням за случката, когато той настъпи съдията. Никой не беше видял какво точно е станало, а след края на мача той ни каза, че не е направил нищо и му повярвахме. Едва след като се прибрахме вкъщи и видяхме репортажа, разбрахме, че наистина го е настъпил. Това е нещо, което винаги ще помня, защото е уникална случка и не мисля, че оттогава някой я е повторил. Винаги се смеем на тази история, когато се видим.