Зинедин Зидан се очерта като една от големите легенди на Реал Мадрид. Пожънал впечатляващи успехи като футболист, французинът има не по-малко блестяща кариера и като треньор.
Личността на Зизу винаги е била особено интересна, а повече за нея предлага новата книга, проследяваща хронологично живота и кариерата от детските му години до края на сезон 2017/18.
„Зидан“ е заглавието на новата книга на футболна тематика, която ще бъде на разположение на феновете от 3 декември.
Автори са френските журналисти Патрик Фор и Жан Филип. Издава се от Hybrid Books.
Очаквайте още ексклузивни откъси от „Зидан”, предоставени специално за GONG.BG:
"Но само за няколко седмици съдбата на Язид се променя. Изведнъж на хоризонта пред него се отваря възможност да стане професионалист. А всичко се дължи на онзи мач, на който мосю Варо е нямал много причини да присъства, на приемното семейство, и на факта, че Кан успява да влезе Първа лига.
Преминаването в елита се случва в тежката конкуренция на съперниците от Сошо. При рекордна посещаемост на реванша в един съботен следобед, Кан печели с 2:0. Този резултат заличава загубата в първия двубой с 0:1 и влизането в най-висшата футболна класа на Франция вече е факт. Започва новата ера...
Перспективата пред Язид Зидан е не само да играе в елита, но и да стане звезда. А и самият футболен клуб не мисли да губи мястото си при най-силните отбори. Идеята на ръководство е да направи от Кан ефикасен и солиден тим, който да се задържи при най-силните. И то след като наложат в титулярния състав млади играчи от собствената си школа. Едва 29 дни след триумфа срещу Сошо младият Зидан пристига в Кан.
Ако всичко върви добре, ще му се наложи да забрави за семейния апартамент в Марсилия. Най-много да го посети за две-три седмици през вакарнцията. Ако всичко е наред, той ще прекара почти цялото си време в Кан.
Сбогом, детство... Язид е само на 15 години, когато трябва да започне нов живот и голяма кариера във футбола. Той само това и чака, макар че ще бъде далеч от майка си Малика, от сестра си Лила, от тримата братя. Далеч от баща си, който го изпраща с влака при отиването му в Кан. Далеч е, пътуват над два часа.
Същата вечер Жан-Клод Елино се прибира късно. Автомобилът му е повреден, трябва да се върне от гарата с колата на съпругата си.
Смаил Зидан върви с широки крачки по перона, следван от сина си със сак на гърба. След по-малко от половин час вече са в Прегомас. Смаил прекарва няколко часа със сина си, след това си тръгва. Чуди се какво да каже на детето си, чието детство току-що е свършило. Започва животът далеч от дома.
Но бащата си тръгва сигурен, че оставя сина си в добри ръце. Семейство Елино, родители по заместване, очевидно са свестни хора. Още повече, че и те имат син на годините на Зидан.
През онова лято на 1987 г., когато Зидан пристига в Кан, градът е завладян от футбола. Всички говорят за футбол, което не се е случвало от 1949 – злополучната година, в която Кан изпада за пръв път от френския елит след продължителни подвизи, в това число и със спечелване на Купата на Франция през 1932 г.
Едно е ясно – Зидан обича да играе с топката. Тази страст трябва да влезе в работа на отбора. Треньорът на първия тим Жан Фернандес дискретно следи играта му. Забелязва, че младият Язид показва отлични неща при организирането на всяка атака. Но действа бавно, когато му се наложи да поеме топката с гръб към вратата.
- Не се бави! Като получиш топката, действай светкавично.
Съветът е запомнен.
Всяка вечер Зидан продължава да играе, само че с приятелите. Тренировките може и да са приключили, но не и футболът. Напротив – духът на играта на улицата е невероятен. Последните пасове си ги разменя пред портата на къщата с Лоран и Амеде.
Вече го имат за един от фамилията, наричат го Яз. Предпочита да говори по-малко и повече да слуша – или какво казват другите, или музика от портативния си касетофон. Но погледът му говори много. Често мислите му са насочени в друга посока, на два часа път от Кан, където живее семейството му."
Коментирай