Церемонията по връчването на „Златната топка“ е търговско шоу, което генерира милиони. Правата за излъчване на тазгодишната церемония бяха продадени на британската платформа DAZN, която обеща да осигури безплатно предаване в 200-те държави, в които оперира. Сред търговските партньори на събитието пък са световни гиганти като Adidas, Qatar Airways и Hankook Tire.
Макар конкретните финансови условия по тези партньорства и сделки за излъчване да остават неразкрити, малцина са чували за притежателя на правата върху „Златната топка“. Това е 86-годишната французойка Мари-Одил Амори, която никога не е била засичана на футболен мач и никой не очаква тя да бъде сред гостите на церемонията в Лондон. Казано по-просто, Мари-Одил притежава списанието France Football – изданието, което създава наградата преди 70 години и оттогава насам остава собственик на марката и всички свързани с нея права.
Началото е поставено през далечната 1944 г., когато на сцената се появява семейство Амори – настоящите собственици на „Златната топка“ (Ballon d’Or). По онова време 35-годишният Емилиен Амори вече е значима фигура във френската медийна индустрия. Под негов контрол минава „Л’Екип“ (L’Équipe), а скоро след това започва да издава и седмично приложение, което излиза във вторник – списанието „Франс Футбол“ (France Football).
През януари 1977 г. Емилиен Амори умира на 67-години, след като пада от коня си по време на езда. Медийната му империя трябваше да премине у дъщерята на Амори – Франсин, тъй като в завещанието си той я посочва за своя наследница, като на практика лишава от наследство най-големия си син Филип. Причината – не одобрява избора му на университет и най-вече брака му с Мари-Одил Кюн, млада жена от буржоазно семейство в Елзас.
Филип обаче оспори завещанието, а съдебната битка между брат и сестра продължи шест години и в крайна сметка завърши със споразумение, според което медийната империя беше разделена. Франсин запази седмичните списания „Мари-Франс“ и „Поан дьо Вю“, докато Филип получи ежедневниците „Льо Паризиен“ и „Л’Екип“.
Филип Амори бил изключително потаен човек. Той никога не се появявал на големи публични събития и рядко посещавал офисите на собствените си издания. И макар малцина да са го виждали, още по-малко хора бяха чували за Мари-Одил – жената, заради която Филип едва не загуби наследството си. Но всичко се промени през 2006 г., когато Филип почина след битка с рака, а 66-годишната му съпруга стана новият собственик на семейната медийна империя. Тя също се старае да избягва светлините на прожекторите. Служители в нейните издания я описват като решителен ръководител и твърд бизнесмен, фокусиран единствено върху печалбата. А в медийните среди тя е наричана „Леля Скрудж“ – препратка към изключителната ѝ скъперничество.
„Може да ти даде едно евро, само за да си поиска десет обратно час по-късно“, отбелязва източник, добавяйки, че собственичката на медийната империя кара „Пежо 306“ и се облича изключително скромно.
Мари-Одил Амори обаче постигна нещо, с което само може да се гордее – спечели спора с ФИФА относно „Златната топка“ .
Наблюдавайки нарастващия интерес към наградата, през 1991 г. ФИФА учредява собствено отличие – „Футболист на годината на ФИФА“. От ФИФА изтъкват, че правилата на „Златната топка“, която се присъжда единствено на европейски играчи, са несправедливи спрямо футболистите от други континенти. Така например, въпреки изключителните си кариери, нито Пеле, нито Марадона някога са печелили „Златната топка“. Докато носителите на наградата на France Football се определят от спортни журналисти от различни държави, победителите в класацията на ФИФА се избират чрез гласуване от треньорите и капитаните на националните отбори – процес, който придава по-голяма тежест на избора.
В резултат на това, в продължение на две десетилетия съществуват две паралелни награди, които често излъчват едни и същи победители. Когато обаче носителите се разминават, възникват спорове кой всъщност трябва да се счита за най-добрия футболист на годината. Например, през 2004 г. „Златната топка“ е връчена на Андрий Шевченко, докато Роналдиньо бе определен от ФИФА за най-добрия футболист в света.
Това съперничество не носеше полза на нито една от страните и през 2010 г. те се споразумяха да обединят наградите под обща марка – „Златна топка на ФИФА“ (FIFA Ballon d’Or). Това постави началото на пищни церемонии с червени килими и футболисти в смокинги, заемащи местата на първите редове. Този формат се запази в продължение на пет години – от 2011 до 2016 г., след което списание France Football обяви, че прекратява партньорството си с ФИФА и отново ще определя победителите самостоятелно.
Причините за раздялата така и не бяха оповестени - официално страните просто не подновиха споразумението си. Според източници, близки до ФИФА, семейство Амори е поискало от организацията прекомерно висока сума за правото да връчва историческата награда – искане, което ръководството отхвърли. Макар тази версия никога да не е била официално потвърдена, тя определено звучи напълно в духа на „леля Скрудж“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
