Това повече не може да се трае. Всяка седмица – една и съща песен. И от север, и от юг, и на запад, и на изток, рефренът е един и същи: „Съдията...“ Волно или неволно реферите накланят везните в едната или другата посока с погрешни свои решения. Само този уикенд две груби ощетявания на две големи английски дербита. В Испания реферите дори са още по-зле. А това са двете най-силни клубни първенства в света.

У нас същото, естествено. Левски бе принуден два дни да търси запис, с който да докаже невинността си при своите голове. Ако технологиите „играеха“, това се разбираше почти веднага. Отговорните фактори в световния футбол обаче са се запънали като магаре на мост.

Ядосват се зверски футболисти и фенове, а после и самите съдии страдат. А колко лесно решим изглежда проблемът! Няма как вече в толкова спортове да се използват видеотехнологиите, а в Цар Футбол – да не може.

Така че: „Хей, чуй, Платини...“ Обръщаме се към него, макар че той е само шеф на УЕФА и не всичко зависи от него. Затова пък е най-големият противник на нововъведенията. Най-големият реформатор иначе, по този въпрос е най-консервативен.

Едно е ясно – не пет, не шест, шейсет и шест да е броят на съдиите край терена, нужни са повторения, стоп-кадър, за да може човешкото око да различи детайлите от ситуациите. Което на живо много често е невъзможно.

Даже проблемът с преминаването на голлинията от топката не е основният. Важен е, но все пак е по-рядко срещан като ситуация в сравнение с дузпите, засадите и червените картони, които решават мачове. А понякога и съдби.

В 21 век е срамно най-популярният спорт да е заложник на допотопни разбирания.

Въведете технологиите и освободете футбола от несправедливостта и пристрастията!