Тази странна думичка от известно време блъска по вратата и държи да получи признание. Тя се роди на „Кинг Пауър Стейдиъм“, беше в минутите между двете прободни рани, които тихият убиец Варди нанесе. Сама осъзна съществуването си четири дни по-късно, когато пътя й пресякоха 11 „черни котки“. И когато човекът, чието име носи, по ирония на съдбата бе далеч от нея и от изпразващия се дом. Излишно е да говорим за снощи - лондонската дъждовна вечер бе моментът, в който думичката прозря същината си.

РазКлопване. Не  е точно болест. Не е и криза. Не е неумение. Може би съдържа в себе си по малко от изброените. Липса на късмет? Да, мъничко и от това, както и (все още) чаена лъжичка обезверение. Тази възкисел микс описва до голяма степен състоянието на Ливърпул и въпреки всичко картината не е пълна. Защото недоизказано остава нещо строго специфично, нещо силно обвързано с личността под анцуга и червената шапка.

Юрген Клоп си тръгна с приведена глава от „Болейн Граунд“. Тежестта обаче се дължеше не само на загубата и отпадането. Приказките за съдията след мача бяха просто опит да се изпусне парата. Без съмнение, Робърт Ийст беше много под нивото на мача, но тук е моментът в който и германецът и всеки фен на Ливърпул трябва да признае, че арбитърът подмина чиста като сълза дузпа за Уест Хем през второто полувреме. Която щеше да спести много игрови минути, но не и въпросите, които се трупат върху плещите на мениджъра.

Футболът е жесток свят, който не приема съмненията. Клопо отдавна е научил този урок и успешно го предаваше на отборите си. Ако дори на молекулярно ниво не вярваш в победата, крайния успех, постигането на целта, по-добре изобщо не напускай съблекалнята. Германецът винаги играе all in. В много големи периоди от снощния мач Ливърпул следваше тази пътека, тя го отведе и до продълженията. Проблемът бе, че мърсисайдци губеха следата в мига, когато бе нужно да се натисне спусъкът. Нито Майнц, нито Борусия Дортмунд са показвали такова разКлопване пред гола. На моменти то изглежда почти свръхестествено, като някаква черна магия.

Контузиите, селекцията, трансферния комитет – нека да останат настрана. Ролята на тези фактори е неоспорима, точно колкото е необяснимо как „червените“ толкова често страдат от липса на идентичност, когато са в ръцете на един от най-харизматичните мотиватори в играта. Как залпът от фойерверки деградира до аморфна структура. Как нежеланието да се предадеш лесно преминава в безпомощна апатия.

Германският тактик защити Кристиан Бентеке

Парадоксално за самия Клоп е, че в момента той е единствената утеха. Много малко са хората в занаята, които по-добре от него знаят как да извадят съкровището си от калта. Това, че той се опасяваше от преиграването още преди то да стане факт, говори достатъчно за способността му да предвижда подводните камъни пред самочувствието на своя тим. Може и да не е обучен докрай в привичките на Албиона, но в главата му вече се върти и рецепта за справяне със ситуация. Можете да се обзаложите, че идеята има нещо общо с Купата на Лигата. „Картонена“ или не, тя е първата доза от лека срещу кошмарите.

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS