Стив Макларън казва нещо, което на мен ми се стори страшно интересно - "Мислех си, че работя много, докато не срещнах Тен Хаг“. Което означава само едно – това е поредният работохолик във футбола. Не че е нещо изненадващо, тази игра има навика да създава хора, които живеят за нея и я превръщат в нещо твърде важно. Защо обаче назначението на Тен Хаг в Манчестър Юнайтед е добра новина за клуба като цяло? Те имаха нужда от нещо подобно след поражението от Ливърпул.

Защото в онзи мач на „Анфилд“ най-сериозният проблем не бяха допуснатите голове, а липсата на ясна идея какво е трябвало да направи отбора на терена. И преди да дойде новата ера с новия треньор, нека си кажем нещо, което вече е сигурно – уволнението на Солскяер в онзи момент беше грешка. Говоря за момента, а не за самото действие. Защото със Солскяер, Юнайтед щеше да е близо до топ 4, можеше да е близо дори и до третото място. Но сега с Рангник е истински кошмар. И ако Тен Хаг бе получил отбор, който все пак има някаква структура и стил, щеше да му е далеч по-лесно. Сега ще започва от нулата, макар че може би и това крие своите плюсове – поне ще започва на чисто.

И следващият логичен въпрос е какво да се очаква от Тен Хаг. Няма нищо по-лесно от това да се продължава с темата „Ние сме Юнайтед и трябва задължително да сме шампиони веднага“. Но това ще е огромна глупост. Футболът вече не е същият и никой не е абониран за успеха, заради миналото си, заради името или заради традициите. Всъщност клубът получава човек с визия за развитие в тази игра. Няма нужда да говорим за стил, за движение на топката, защото те изглеждат ясни – „червените дяволи“ ще искат да имат владението на топката и чрез него да доминират над съперника, постигайки резултати в мачовете. Знам, че звучи много общо, но все пак е добро начало. Ще се опитам да опиша стъпките, които очаквам да се случат за Манчестър Ю до лятото.

На привържениците им е доста лесно да анатемосат играч, двама, дори шестима. Но за един мениджър това е невъзможно. Направиш ли го, веднага губиш съблекалнята. Всъщност енергията на тренировъчната база е много трудно нещо за контролиране. Футболистите гледат отношението към колегите си и съдат по това за треньора и собствените си отношения с него. И съм убеден, че Тен Хаг ще опита да даде равен шанс на всички, чиста страница или както искате наречете това. Просто подготовката ще започне с повечето футболисти, които са на разположение и на базата на показаното, ще се изгражда състав. Тен Хаг не може да си позволи с лека ръка да освобождава играчи (извън онези с изтичащи договори), защото това ще се отрази на целия климат в отбора. Може би само Роналдо ще бъде изключение, защото там става дума за много други неща, дори извън футбола. Защото тук става дума за стратегия за бъдещето.

Какво липсва на Манчестър Ю? За мен първият отговор е бързина в защита и технически умения в средата на терена. Това ще е времето на Дони ван Де Бек, защото от него ще се иска точно това – креативност в средата на игрището. И може да се очакват още подобни играчи. Скоростта в нападение я има, може би ще е интересно кой ще бъде централен нападател, защото Рашфорд изглежда най-близо до това определение. Тимът има доста футболисти, които при правилен модел на трениране и стратегия за мачовете, могат бързо да се върнат към качеството, което показваха само до преди година, когато завършиха втори.

В защита е доста сложно, защото нямам идея каква ще е стратегията. От една страна ще се търсят играчи със способността да изнасят с топката, да участват и подготвят разиграването, така че да се освободи възможност на полузащитниците да са по-близо до противниковата врата. Нещо, което Хари Магуайър може да прави с лекота. Но трябва да и да се намери начин за успех в играта „един на един“ без топка, където същият този Хари Магуайър има проблеми. Да не говорим, че просто не може да освободиш цялата защита и да я градиш наново, дори това да изглежда най-лесното решение. И така че там ще е най-интересно. Защото все още големият отбор се прави от защитата към нападението.

Топ 4

А колкото и странно да е, Манчестър Ю всъщност има някакъв шанс за топ 4. Вижте какво предстои на съставите:

Дата

Тотнъм

Арсенал

Манчестър Ю

Уест Хям

М-ГР-Т*

32 – 56:38 - 57

32 – 49:39 - 57

33 – 52:48 - 54

33 – 52:43 – 52

23.04.

Брентфорд (г)

Манчестър Ю (д)

Арсенал (г)

 

24.04.

 

 

 

Челси (г)

28.04.

 

 

Челси (д)

 

01.05.

Лестър (д)

Уест Хям (г)

 

Арсенал (д)

02.05.

 

 

Брентфорд (д)

 

07.05.

Ливърпул (г)

Лийдс Ю (д)

Брайтън (г)

Норич С (г)

12.05.

Арсенал (д)

Тотнъм (г)

 

 

15.05.

Бърнли (д)

Нюкасъл (г)

 

Манчестър С (д)

22.05.

Норич (г)

Евертън (д)

Кр. Палас (г)

Брайтън (г)

* М-ГР-Т – мачове - голова разлика - точки

Гледайки тази таблица е ясно, че шансовете са твърде малки за Юнайтед, но ги има. Проблемът е в следващите два мача, от които им трябват 6 точки, а в това състояние просто ми е трудно да видя подобна възможност. Но пък вече сме изгледали какви ли не изненади в тази борба.

Остава и друга тема – дали Челси е в тази битка. Изявлението на Томас Тухел за терена на „Стамфорд Бридж“ е твърде елементарно, за да му обръщаме чак толкова внимание. Изглежда като целенасочено изречена глупост, която да отклони вниманито от друга тема. Да, загубата от Арсенал бе тежка, заради играта след почивката. Но всъщност Челси има само още един ключов двубой и той е на Уембли срещу Ливърпул. Но след него може да ес окаже, че сезонът е без трофей. За щастие на Тухел е много вероятно Абрамович вече да не е собственик на клуба.

Максимумът точки, които Тотнъм и Арсенал могат да спечелят стига до 75. И то само единият може да достигне до това число, заради директния им мач. Ако този двубой завърши наравно, границата става 73 точки и тук дори не броим срещата на „шпорите“ с Ливърпул. Така че едва ли Челси би пострадал.

В Арсенал има една любопитна дилема. Артета би искал съставът му да играе 4-3-3, защото така може да доминира съперника при владеенето на топката. Това е дългосрочният план. Но всъщност дори и настоящият тим се чувства чудесно във вариант с трима централни защитници и нещо, което би могло да се опише като 3-4-3. А преди две години така спечелиха ФА Къп, а после и Къмюнити Шийлд. Причината е най-вече в пресиращите действия, които се получават доста по-лесно в този вариант. Какво ще се случи до края на сезона изобщо не е ясно, все още Арсенал не е фаворит за топ 4, но младите момчета в този отбор продължават да се развиват и това изглежда стряскащо. Може ли клуб от калибъра на Арсенал да реши да чака още един сезон възмъжаването на тези играчи, като търси подписване на дългосрочни договори с тези таланти или и „артилеристите“ ще искат да търсят задължителен успех с нова селекционна стратегия. Нямам представа какво е в плановете на собствениците, но все по-интересно звучи идеята този състав да върви напред като се развива най-вече чрез трениране на наличните футболисти и привличане на играчи в границата 21-23 години.

Ако някой все пак иска да прочете какви са прогнозите ми за уикенда, то ето ги:

Събота, 23 април:

14:30 Арсенал – Манчестър Ю 2:1

17:00 Норич С – Нюкасъл 1:3

17:00 Манчестър С – Уотфорд 2:0

17:00 Лестър С – Астън Вила 2:2

19:30 Брентфорд – Тотнъм 0:2

Неделя, 24 април:

16:00 Челси – Уест Хям Ю 2:0

16:00 Бърнли – Уулвърхямптън 0:1

16:00 Брайтън – Саутхямптън 1:1

18:30 Ливърпул – Евертън 4:0