Лигата на джентълмените
Сините изглеждаха доста различно срещу Тотнъм в първия полуфинал за купата на Лигата
Аз имам склонността да разглеждам всеки мач като част от един по-широк и дълъг процес при треньорите. Което понякога може и да се окаже грешно като стратегия. Но предпочитам този модел, защото ми е по-лесно да си обясня нещата. От друга страна съзнавам, че има възможност тази промяна да се дължи и на контузиите, наличните футболисти, болните, дори и конкретния съперник. Но ми се струва, че е част от една цялостна тенденция Челси да намери още нещо в играта си, което да развие отбора и да може Сините да бъдат още по-разнообразни.
Проблемите
В последните два месеца Челси има серизони проблеми с домакинските си мачове. От ноември насам във ВЛ има 1 победа и 5 равенства (срещу Бърнли, Манчестър Ю, Евертън, Брайтън и Ливърпул). Някои от тези съперници са такива, че равенството не е лош резултат, но срещу други е равностойно на загуба. Преди това бяха с 4 победи в 5 мача във ВЛ. Аз обичам да си правя класирания само за определени периоди от време, защото те ми показва най-добре кога започва даден процес. И ако направя такова подреждане във ВЛ за Челси от 1 ноември насам, тимът се оказва с пето постижение от 11 мача - 1 изигран повече от Арсенал, 3 спрямо Тотнъм и 1 от Ливърпул, като всеки то тези три отбора има повече точки за този период от хората на Тухел. За същия период Манчестър Сити има 33 точки, което е почти двойно повече.
На базата на това в мен се оформи цялостна идея за наличието на проблем в Челси. Оправданията с контузии или обясненията с болести не мога да ги приема напълно, защото Челси е с най-широк състав в лигата от една страна, а от друга на терена не ес виждаше стремеж да се случват нещата, които донесоха успех на тима през пролетта и в началото на тази кампания.
Устойчиво напрежение
Ще се върна още малко по-назад. Да се опитаме да си отговорим на въпроса кои бяха най-силните страни в играта на Челси. В съвременния футбол все повече се използва едно понятие - „устойчиво напрежение“ върху противника. Признавам, че и аз все още нямам пълния отговор на въпроса какво събира в себе си то, но нека опитам да обясня проученото до този момент. В общи линии означава нещо като да притискаш противника във всеки един момент на мача, да имаш способите и моделите да го правиш с и без топка, като в зависимост от притежанието да имаш и по няколко начина за поставяне на съперника в некомфортна позиция, когато владееш топката или когато тя е в съперника. По този начин Манчестър Сити и Ливърпул държат изключително висок интензитет в представянето си, защото независимо какво им предлагаш на игрището, те имат отговор.
Какво правеше Челси? Играеха с много висока и интензивна преса, което преминаваше много интересно в различни модели между отделните третини на игрището в зависимост от това къде е топката. Когато са в среден блок застават по един начин. А ако изобщо им се наложеше да се прибират пред наказателното си поле (това почти го нямаше), заставаха дори в 5-4-1. Но това изчезна в тези два месеца. Другата характерна особенност беше какво се случваше, когато овладеят топката. Обичайно я връщаха до линията на защитата, там започваше разиграването във вариант 3-2 (трима защитници и двама полузащитници), после я закарваха до финалната третина, където вече имаха подредени 5 души на линията на атаката, търсещи петте коридора за нападение. И се стремяха бързо да завършат нападението в рамките на 5-7 секунди. Ако не успеят пак връщат пресата и всичко започваше от самото начало. Така държаха огромен интензитет в играта си и мачкаха противника. Но това изчезна в последните два месеца и резултатите го показват. Защо изчезна също е интересен въпрос, но ще го мисля друг ден.
Какво обаче видяхме срещу Тотнъм?
За мен имаше много ясна идея да се подкрепи изнасянето/разиграването на топката, за да се засили сигурността в подаванията и да се намалят грешките. Тотнъм имаха по правило трима нападатели, които са първата линия на противодействие – Сон, Кейн и Моура. Но Конте често сменя варианта на тези тримата, когато са без топка. В един момент са двама напред, а Моура е по-назад, а в друг застават тримата. И тук Челси имаше два варианта. Кагато Шпорите са с двама напред, Сар (играе с ляв крак) е ляво стоящ, Рюдигер е в центъра и Аспиликуета (десен крак) е в дясната зона. Тогава в цънтъра Алонсо се присъединява към Жоржиньо и Саул, което им дава числен превес срещу Скип и Хойберг в центъра на Тотнъм. По фланговете през цялото време Маунт и Зиеш се гришеха да са ангажирали Роял и Дохърти, така че те да не могат да помагат на вътрешните полузащитници. Идеята е при изнасянето винаги Челси да има един човек повече и първото подаване напред да се направи спокойно и сигурно. Когато обаче Тотнъм качи Моура също високо, веднага Алонсо слиза в зоната на защитата, Аспиликуета отива широко в дясната зона и Челси стават с четирима срещу въпросните трима играчи на Тотнъм в най-предната линия на противодействие.
За мен Тухел бе готов с два различни варианта. И отборът му бе подготвен какво да прави в зависимост от действията на Тотнъм без топка, като основната задача бе да се осигури сигурност в преминаването на средната част на терена. В следствие на това пресата започна да работи по-добре и Челси доминираше. Не случайно през цялото време показваха колко притеснен е Конте. И още на почивката бе направена смяна и Конте се върна към вариант с 4-3-3, за да няма Челси толкова голяма предимство в центъра при разиграването.
Челси без топка
Още по-интересно ми беше да гледам Челси без топка. Наличието на Хаверц и Лукаку в атаката, разположени широко, на разстояние един от друг означаваше, че те могат да блокират тримата централни защитници на Тотнъм през първото полувреме. Обичайно Бен Дейвис е лявостоящ от тройката на Тотнъм и той най-често участва в изнасянето, но Лукаку заставаше между него и централностоящия Санчес. В същата позиция, но от другата страна, Тухел бе поставил Хаверц, но между Танганга и Санчес. Така Челси оставя на Санчес пространство да върви напред, но затваря линиите на подаване на топката. Нататък по игрището вече имаме индивидуална отговорност човек за човек, а Рюдигер остава сам да покрива, ако някой си изпусне човека и се наложи да се пренаредят, за да компенсират. Така стана и първия гол между другото, отнемане на топката, бърз преход и Хаверц вкара.
С всички тези неща Челси постигна нещо, което им липсваше от доста време – агресия в предно поле, широчина и дълбочина на разиграването на топката, и връщането на това, което всички начират „устойчиво напрежение“ върху противника. Сега ще е интересно да видим какво ще направи Конте във втория мач, макар че ще му липсва много Сон.
Коментирай