Проблемът пред Евертън всъщност е нещо, с което рано или късно се сблъскват всички клубове – как да прогресираш? Точно заради това ще опитам да проследя историята на проблема.

Инвестициите

В началото на 2016 година Фарад Мушири купи 49% от акциите на Евертън, после добави още и сега ръководи клуба. Това са почти 6 години време. Нека първо опитаме да кажем какво се случи за този период. Мушири почти веднага (май 2016) уволни Роберто Мартинез, който по-късно стана селекционер на Белгия. Качествата са му безспорни, но пък в годините класиранията на тима бяха обещаващото пето място (2013-2014), после 11-то в следващите два сезона. Явно е, че се искаше нещо друго, различно. Нека се съсредоточим върху времето на Мушири. Стратегията за влизане в топ 4 или топ 6, която бе възприета може да се опише като „ще опитаме с пари“. Нека видим какво е положението с инвестициите в играчи.

Кратък коментар по тези числа. За 6 сезона нетният разход е средно по около 40+ милиона на сезон, което чисто финансово изглежда нормално и дори разумно. Но за тези инвестиции, трябваше да се постигнат други резултати и парите да се върнат от други пера в бюджета (гардане фонд, тв права, европейски турнири), така че да не се случват проблемите с финансовия фейърплей. Проблемът за мен е, че са взимани решения за инвестиране на над половин милиард в играчи, а няма сериозен ефект. Забравете за момент приходите! Това е инвестиция. Във всяка голяма компания, в която има такава инвестиция, която не работи следват уволнения и промени. Като се започне от най-високото равнище, но в случая става дума за собственика, което е невъзможно да се случи. Така че раздялата с Марсел Брандс и Рафаел Бенитес (както и с останалите мениджъри преди това) не би следвало да е изненада. Но проблемът си остава в Мушири, а сега пак той ще трябва да взима важно решение. И според мен от това зависи страшно много.

91 снимки

Играчите и треньорите

Нека изброим хората, които са купени и още са в клуба, защото те би следвало да могат да бъдат наречени успешни сделки. Ще добавя и хора, които са продадени за солидна сума, което пък могат да бъдат наречени чисто финансово добри сделки.

Това са общо 17 футболисти, които са в клуба или сделките за тях са имали смисъл. Дри няма да почвам да броя колко е общият брой футболисти преминали през Евертън за този период. А със сигурност няма да деля общата сума за инвестиции на общия брой играчи, за да получа ефективността на хвърлените пари. Ясно е, че това не е модел, който ще свърши работа. Така написана таблицата показва само едно – Евертън дава пари, но ефективността на използването на играчите не е достатъчно добра – класически мениджърски проблем. И идва следващият въпрос.

85 снимки

Треньорите ли не се справят или играчите не са достатъчно добри?

Тук някъде трябва да започнем да говорим и за бъдещето. Роберто Мартинез, Роналд Куман, Сам Алардайс, Марко Силва, Карло Анчелоти и Рафаел Бенитес, заедно с Дънкан Фъргюсън като временен наставник. Това е хубав списък, но все от краткосрочни назначения и решения! Но нито един от тях не се справи, дори и Анчелоти. Нека опитаме да опишем качествата на един наставник, който би трябвало да дойде в Евертън

1. Да накара играчите и публиката да се вълнуват от играта (ефектът Дънкан Фъргюсън преди да дойде Анчелоти)

2. Да има ясна стратегия за това как ще се играе на терена

3. Тогава ще си наясно и точно какъв тип футболисти са ти необходими

4. Да има яснота какво представлява Евертън като футболен клуб

5. Да има синхронизиран план със собственика поне за три сезона (напускането на Анчелоти беше кошмар), защото нищо няма да стане изведнъж. И остава най-важният въпрос – кой да е? Но за да отговорим на този въпрос, трябва да минем и през стила на игра.

Стилът на игра

За мен все по-ясно се налага мнението, че успешният и вълнуващ футбол към момента е свързан с контролирането на развоя на мачовете чрез владението на топката. Или казано накратко – владееш топката и атакуваш, поставяйки противника под напрежение, завършваш атаката или губиш топката. Но веднага се опитваш да си я върнеш, като отново притискаш противника да сбърка (този път вече с игра без топка) и пак започваш владението и атаката. И се стремиш всичко това да се случва възможно по-интензивно. Всички успешни отбори се стремят към този стил. Дефанзивните модели не работят. Да, за един мач или за конкретен съперник, може да са полезни, но цялостно не може да си успешен, ако не се стремиш да имаш контрола върху играта, чрез владението на топката.

30 снимки

Това е нужно на Евертън. И няма нужда да се бърза в избора на човек. Сега вече е от значение да се назначи треньор, който може да прави точно това. Вижте Брайтън! Играят в този стил без да имат нито една звезда в състава си. Но са „трениран отбор“. И ако за момент си представим, че Брайтън има парите за инвестиции на Евертън, тогава нещата могат да са страшно различни. Естествено бе споменато името на Греъм Потър, но той отказа, заявявайки, че се чувства щастлив, където е. Но той не е единствен. Уейн Рууни прави страхотно впечатление в Дарби Каунти, където буквално магически може да се окаже, че ще спаси състава при положение, че им бяха отнети 21 точки в началото на кампанията. Или пък някой от другите млади треньори. Вижте ефекта на Джерард във Вила! Но дали Мушири ще има смелостта да тръгне в тази посока?

За мен Евертън има нужда от страст, смелост и хъс. Нещо, което винаги се е ценяло на Гудисън парк дори повече от спечелените точки и купи. Но това първо трябва да бъде показано от собственика.