Крайният бранител на Саутхямптън Кайл Уокър-Питърс разказва за кариерата си до този момент.

"Израстнах в Тотнъм, винаги играех футбол, минавах покрай стадиона, така че за мен бе нещо като мечта да получа възможност да играя за Тотнъм. Обожавах Джърмейн Дефоу, той ми беше любимец. Харесваше ми, че дори да беше нисък, беше силен и остър като играч и вкарваше фантастични голове. Ледли Кинг го харесвах изключително. Той беше топлидер. Винаги е хубаво да можеш да взимаш по малко то силните футболисти и до добавяш от себе си в стила, който развиваш.   Той изигра най-голяма роля в моето развитие, беше много, много стриктен. Той ми обясни много ясно, че трябва да правя определени лишения, макар че това е нещо, което като дете не искаш да чуваш всъщност. Едно нещо обаче ми харесваше най-много – той винаги поставяше образованието ми на първо място. Защото е трудно да достигнеш до най-високото ниво на играта, но той ми показа, че е също толкова значимо да получиш и добро образование. Той добре знаеше какво искам аз да се случи, така че направи необходимото, така че аз да правя нещата, които ще ми помогнат за това", заяви Уокър-Питърс.

Най-добрият съвет, който съм получил е никога да не променям стила си на игра. Аз съм техничен, мога да дриблирам, харесва ми нападателния футбол, макар че съм защитник. Израстнах и осъзнах, че спазвайки това, аз ще ставам все по-добър. Това беше един от най-добрите съвети, които съм получавал, така че вероятно не съм типичният бранител. Най-хубавото нещо за Уго бе, че той винаги бе 100 процента истински с мен. Ако имах слаб мач, той винаги ми го казваше, макар че на моменти ми се струваше пресилено. Той свърши страхотна работа, така че аз никога да не се възгордея прекалено и да запазя възможността за се развивам. Помня един случай, когато ме вкара в една стая и напълно ме съсипа. Беше ужасно! Той завърши разговора с това, че вярва, че мога да бъда играч за Висшата Лига и това е причината, поради която е толкова рязък с мен. Това завинаги остана в съзнанието ми", добави още той.

"Трипиър ми помогна много. Беше лесно за някой като него, който ме виждаше като следващия човек за позицията му, просто да ме игнорира, но той не го направи. Вместо това ми обясни колко добър съм всъщност и какво трябва да развия, помогна ми много. Той изигра огромна роля в развитието ми и от него научих страшно много. Мисля, че много хора не разбират всъщност колко е тежко. Имаше моменти в Тотнъм, коагто изиграх страхотни мачове и после в следващия двубой се оказвах на пейката и като младеж това просто не го разбираш. Но това е част от процеса на израстване. Така че винаги е хубаво да имаш около себе си човек, който разбира този процес и продължава да ти напомня основните неща в професията. Ще има моменти, когато сте наистина разочаровани, но когато съществува онази стройна систама около вас, всичко ще е наред, независимо дали става дума за семейството или приятелите. Винаги е важно да запазиш скромността си, но и да не падаш духом", каза защитникът на "светците".

"Младите играчи непрекъснато питат дали си нервен. Малко е смешно, защото всъщност всеки е различен, всеки се подготвя за мач по различен начин. Аз си почивам, слушам музика. Може и да не изглеждам нервен, но всъщност съм и то винаги. Вероятно съветът ми ще е винаги да вярват в себе си. Когато напуснах Тотнъм бях в онзи етап от кариерата си, когато исках да играя редовно футбол и знаех, че трябва да напусна Тотнъм и да покажа на всички какво мога, да им покажа, че съм достатъчно добър. Това е пример за вяра в себе си. Това е съветът, който бих дал на всички хора – вярвайте в себе си", заяви Уокър-Питърс.