Трансферният прозорец, независимо дали говорим за летен или зимен, винаги е свързан с няколко важни неща – емоциите на феновете, стратегията на всеки футболен клуб (която изобщо не е задължително ние да знаем всъщност), възможностите за раздяла и привличане на отделни футболисти. Това са четири различни теми. И точно изхождайки от всичко това ще се опитам да обясня какво се случи в повечето футболни клубове във ВЛ. Но най-човешката и хубава новина е завръщането във футбола на Кристиан Ериксен. Тук няма значение какво ще стане, защото това връща един човек към любимата му игра и това за мен е достатъчно, за да го отлича. Стратегията на всеки отделен клуб може и трябва да бъде подчинена на поне 3 основни цели – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Когато всичко е наред с класирането, тогава зимния ти прозорец обичайно е спокоен или насочен към бъдещето.

Топ 3

За Манчестър Сити бе точно така, защото тимът върви чудесно и там се търси дългосрочно решение с привличането на Хулиан Алварес от Ривър Плейт, който е на 22 години и ще бъде в отбора вероятно от лятото. За него се говорят страхотни неща, аз не съм го наблюдавал, но това е класическо дългосрочно решение на един пост в състава. Челси дори не привлече нови футболисти, защото се чака връщането на контузените.

Интересни бяха действията на Ливърпул. Бе привлечен нападател (Луис Диас) и до последния момент се преговаряше за друг атакуващ играч, който е млад и талантлив без никакво съмнение – Фабио Карвальо. Нека за момент приемем, че сделката с Фулъм се е случила, защото искам да развия тезата си, а и вероятно този играч ще дойде в отбора през лятото. Клоп има четирима страхотни нападатели в лицето на Салах, Мане, Фирмино, Жота, тук дори не прибавям Ориги, макар че го ценя много. Сега Клоп прибави още двама. Но Луис Диас е достатъчно скъп, за да сме сигурни, че ще бъде използван регулярно. Ще си кажете, че всичко е чудесно, защото има широчина на атаката, която дълго време не е била налична на Анфилд. Но това предполага ротация. И в даден момент ще трябва да видим Салах и Мане на пейката като резерви. Знаейки егото и на двамата, възможно ли е без последствия? В същото време има и друг фактор. Диас, Карвальо и Жота са точно копие на тройката Мане, Фирмино и Салах, но с няколко години по-млади. И като качества, и като позиции, и като стил на игра. Тук позитивно настроените биха казали, че се подготвя смяна на поколенията, която ще стане постепенно. И тогава стигаме до последния фактор – срокът на договорите. Към момента Салах, Мане и Фирмино са с изтичащи контракти на 30 юни 2023. За мен ще се повтори сценарият с Вайналдум за поне един от тримата или дори за двама. Прогнозата ми е това да са Мане и Фирмино. Договорите им ще изтекат, през това време заместниците им ще са интегрирани. Ако съм прав, за мен това е добър бизнес от страна на собствениците и Клоп! Друг е въпросът как ще реагират сега Мане и Салах на случващото се.

Битката за топ 4

Към момента има 5 състава, които считаме за претенденти за топ 4 – Манчестър Ю, Уест Хям, Арсенал, Тотнъм, Уулвърхямптън. Подредил съм ги според класирането. Манчестър Ю нямаше входящи трансфери, Уест Хям Ю също, на книга Арсенал направи, но този централен защитник няма да играе. Тотнъм взе двама души от Ювентус, които би следвало да са добре познати на мениджъра им, а Уулвърхямптън замени Адама Траоре с Чикиньо, заедно с вероятно пълно купуване на Хи-Чан Хуанг. От петте само два се подсилиха. Ето това е учудващото!

Моето обяснение може да бъде само в една посока – това са дългосрочни проекти. И тук става интересно. Защото нито един от Манчестър Ю, Уест Хям и Арсенал не иска да рискува в стил „всичко или нищо” през януари. Нямам друго обяснение! Убеден съм, че ако Конте не беше назначен през есента, Тотнъм също нямаше да направи тези сделки. Уулвс просто замени един напускащ играч с друг. Защо тези отбори не инвестираха в търсене на топ 4? Ето това е уникален въпрос, защото ситуацията е страшно интересна – четвъртото място е налично за печелене и всички знаем защо е важна четвъртата позиция.

И за мен изводът е, че вече плановете на поне 4 от тези 5 състава са дългосрочни – те искат да изпреварят топ 3, но ми се струва, че осъзнават, че това не може да стане за един сезон, дори за два. Поради това предпочитат да играят дългата игра. Другият въпрос е дали заради освобождаването на играчи, те не станаха по-слаби. Уест Хям и Уулвс не загубиха играчи. Манчестър Ю няма да може да ползва Ван де Беек, а него така и не го пускаха да играе достатъчно, както и Мейсън Гринууд, но това е друга тема. Но дали ще са по-слаби, отколкото бяха? Едва ли. Тотнъм се раздели с Браян Гил и Льо Селсо (временно), Дембеле и Деле Али (за постоянно), но това бе желанието на мениджъра и клубът се съобрази. Ако Тотнъм е по-слаб вината ще е изцяло на Конте. Арсенал се раздели с 5 или 6 души, но нито един от тях не получаваше минути футбол във ВЛ през есента. Изключението е Обамеянг, но за него бе ясно, че няма да играе изобщо вече в отбора и реално заплатата му е спестена като разход за клуба (говори се за 27 милиона паунда за година и половина), като е пропусната възможността да се вземе някаква трансферна сума. Но игрово Арсенал ще разчита на същите хора, които играеха и през есента. Значи тази битка ще се води с „оръжията”, които отборите имаха през есента и това ме изненада.

Джерард и Лампард

Ако има мениджъри, които бих посочил като впечатляващи в този прозорец, то това със сигурност са Джерард и Лампард. По някакъв начин техните кариери вървят успоредно и сега пак се преплитат. Джерард изгради основите на своя отбор в рамките на този прозорец, но бих искал да добавя, че собствениците на Вила са били част от спортната индустрия и са наясно, че такъв тип действия са задължителни. Промените на Джерард първо се случиха игрово на терена – тимът играе прекрасен за наблюдаване футбол, нямаха късмет в много двубои, но Буендия впечатляваши дори преди началото на януари. Сега към него бе прибавен Коутиньо и проблемите с креативността би следвало да са решени. Средата на терена с Макгин, Рамзи и Дъглас Луис (за него бяха отхвърлени поне 3 оферти и през пролетта Вила ще иска да бъде удължен договора му), заедно с вариантите в тази зона Морган Сансон, Марвелъс Накамба, Карни Чуквуемека дават известно спокойствие, че има широчина в една халфова линия, чието мото на терена ще бъде „битка, тичане и агресия”. На вратата Мартинес подписа нов договор, бе взет и допълнително вратар под наем. По фланговете в защита има достатъчно добри за целите на Джерард изпълнители – Лука Дин и Мати Кеш, към когото интерес имаше от Атлетико Мадрид. А заедно с това и бе увеличена широчината сред централните защитници с привличането на Калъм Чембърс, който пък може да играе и като десен бранител. Всичко това драстично подобри структурата на Вила при Джерард. Да, вероятно това не е идеалният за него състав, но са положени основите за бъдещета му работа през пролетта, която ще бъде вече изцяло треньорска.

Лампард бе начело на Евертън само в рамките на 48 или 72 часа по време на този трансферен прозорец. Но за мен си реши проблемите с креативността на Евертън, привличайки Деле Али и Ван де Бек. Карамелите си имат двама добри нападатели в лицето на Калвърт-Люйн и Ричарлисон, от които ще дойдат головете. В халфовата линия могат да бъдат прибавени към качествените футболисти като Алан и Дукуре. По фланговете (в зависимост от формацията и идеите) могат да се използват достатъчно добър брой играчи, които имат по-дефанзивни или по-офанзивни функции. Остава да се работи с центъра на защитата, но нямаше как за толкова кратко време и там да бъдат оправени нещата. Като цяло за Евертън на Лампард може да се каже, че също има структура на отбора, с която би следвало мениджърът да може да работи на спокойствие през пролетта и да си подготви състава за лятото, когато вече да потърси качество в състава и карамелите да тръгнат към топ 8.

Нюкасъл

Естествено няма да минем и без Нюкасъл. Там обаче всичко бе насочено към оцеляването. Интересна стратегия, която показва доста търпение от собствениците. Аз си признавам, че не очаквах подобно нещо. Бяха взети футболисти, които в повечето случаи са напълно наясно с битката за оцеляване, но като цяло бе потърсено решение на два основни въпроса – защитата и головете. Крис Ууд е добра покупка за върха на нападението, имайки предвид, че ще има подкрепа за него от фланговете (Сен-Максимен, Калъм Уилсън, Жоелингтън, дори Алмирон и Уолок могат да бъдат включени в това число). Двама крайни бранители в лицето на Трипиър и Мат Таргет пък могат да действат по крилата при вариант с трима или при вариант с двама централни бранители. Те имат и чудесно центриране, коет ода захранва Ууд с подавания от крилото. От Бруно Гимараеш се очаква да изгради добра връзка с Джонджо Шелви, за да може Нюкасъл да стане по-креативен. И ако приемем, че е почти сигурно, че „джордитата” ще играят с трима в защита, тогава Дан Бърн е чудесен избор. Общ овзето и тук са създадени условия за развитие, което всъщност е основната задача на трансферния прозорец през януари.

Другите

Може би си заслужава да се насочи вниманието към Брайтън и техния бизнес, но нека видим дали ще намерят най-после човекът, който да вкарва головете от тези създадени положения пред противниковата врата. Бърнли си взе централен нападател, които доста прилича на напусналия Крис Ууд. Ще ми е интересно дали бизнесът ан Уотфорд, но вече с друг мениджър начело, ще се окаже успешен.

Като финален извод бих добавил, че това бе трансферен прозорец на дългосрочните цели на всеки от отборите. Да видим дали с тези методи, може да ес извадят краткосрочни резултати.