Лигата на джентълмените
За мен Брайтън е „най-тренираният“ отбор във ВЛ! Може би понятието звучи предизвикателно, но съм длъжен да поясня какво влагам в него. Брайтън е състав, който показва един и същ стил, независимо от това кои футболисти са на терена. За колко отбори бихте могли да кажете това? И тук не става дума дали е по-добър или по-лош от другите състави. Говорим само за това, че независимо кои играчи са на игрището, ние знаем как ще играе Брайтън. Поради това реших да подходя малко различно в случая и да прегледам представянето на Брайтън, опитвайки се да намеря доказателство в числата, които описват играта им. Текстът е дълъг, заради уточненията на понятията, които използвам, но молбата ми е през цялото време да си повтаряте, че Греъм Потър направи това с играчи, които нямат нищо общо със статута на звезди, а рекордният трансфер на Брайтън е 20.70 милиона паунда.
xG – чудовището
За да не описвам в детайли понятието „очаквани голове“ (xG), защото ще ни трябват 20 страници, ще опиша накратко какво означава, за да имаме основа, върху която да разсъждаваме. Създадена е цяла философия (xG-философия), която базира анализа на даден мач върху определени принципи и числа, а не просто на мнение. Нямам идея дали това ще ви покаже колко е стабилна тази философия, но по нея работят букмейкърите, а при тях грешките са сведени до минимум, по простата причина, че биха им коствали пари. Съвсем накратко xG е аналитична оценка на качеството на създаденото положение пред противниковата врата и възможността то да бъде реализиарно. Спирам до тук, но който желае, може да намери изобилие от клипове и текстове по темата.
Брайтън е описван като xG-чудовище! Причините са, че според анализа на създадените положения миналия сезон, тимът трябваше да е вкарал 53.82 гола, но вместо това реалните попадения бяха 40, което е разлика от над 13 единици. За да видите колко голям е проблемът, ще дам пример с шампионския сезон на Ливърпул, когато тяхната ефективност бе уникална. Тогава xG-то на мърсисайдци бе 75.19, а реалните им голове бяха 85, което бе отклонение от 9.81 единици. Ние говорихме за уникалния Ливърпул (и си беше така), но вижте колко всъщност неефективен бе Брайтън, ако бъде преценяван със същите показатели.
Пиша всичко това, защото през настоящия сезон, „Чайките“ са на различен етап в развитието си. В момента те са свалили разликата между очакваните и реалните вкарани голове до 3.76 единици. Да, те отново реализират по-малко попадения, отколкото анализите им дават, но това е огромен прогрес в ефективността пред противниковата врата. А това ги отведе общо взето в средата на класирането, докато миналия сезон бяха сред изпадащите. Представете си, ако стигнат до това реалните им голове да изпреварят очакваните! Те ще са в битката за топ 6. За да сме прецизни нека кажем, че и в „очакваните допуснати голове“ (това е същият показател, но пред тяхната врата) Брайтън има прогрес. През миналия сезон имат -6.09 гола разлика. Това означава, че са допуснали 6.09 гола повече отколкото анализите показват, че е трябвало. Сега вече са в положителната част на това сравнение и допускат 2.85 гола по-малко, отколкото би следвало според аналитичната оценка.
Стилът на игра
Брайтън е един от съставите, които опитва да подлага противника на напрежение посредством владеене на топката. Когато я загубят, те могат да опитат пресиращи действия, но това не винаги се прави или получава. Нека проследим някои модели в играта им, като добавим и числа към тях.
1. Владеене на топката. Видимо по време на мачовете, това е един елемент в играта, които е от изключително значение за състава на Греъм Потър. През миналия сезон Брайтън е владеел топката средно по 51.3% на мач (10-то постижение), сега вече има 56.1%, което е четвърто постижение в лигата към момента. Пред тях са само Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Нямам как да не се възхитим на работата на Греъм Потър!
2. Продължителност на атаките. Може да бъдат измерени броя атаки, в които всеки отбор във ВЛ има 10 или повече подавания. И в това отношение Брайтън е четвърти с 292 до този момент, като отново изостава само от топ 3 – Манчестър С, Челси и Ливърпул. Ако още малко се задълбочим в представянето на отбора и потърсим броя атаки с 10 или повече подавания, но вече завършили с удар или поне с едно докосване вътре в наказателното поле на противника, ще получим интересен резултат. Тук Брайтън има 53 такива атаки, като вече отстъпва на 6 отбора – към топ 3 тук се прибавят и Арсенал, Тотнъм и Манчестър Ю в този ред.
Не мога да се въздържа от коментар и ще припомня нещо, което често се цитира. Всеки треньор трябва да направи така, че да закара топката до финалната третина на игращето, а там вече самите играчи с индивидуалната си класа трябва да завършат атаката. Тук ясно се вижда добрата работа на Потър и липсата на индивидуална класа, което не е учудващо и вече бе изтъкнато.
3. Ефективността в нападение. Броят удари и съответно точни удари, разделен на 90 минути ни дава възможност да приравним показателите от миналия и настоящия сезон в това отношение. Тук може дори да се върнем към xG-философията и първата част на този текст, за да видите качеството на тези удари, но тук ще добавим и количествените измерения. През миналия сезон Брайтън има 12.53 удара средно на 90 минути футбол (7-мо постижение), като от тях 3.39 са точните (15-то постижение). Сега стояностите са съответно 12.63 удара (8) и 3.64 (12). Почти няма разлика, но качеството на създадените положения вече е различно.
4. Как атакуват във финалната третина? Нека разгледаме четири различни показателя!
– пасове, които директно водят до завършващ удар. През миналия сезон Брайтън държи седмото място с 9.18 средно на мач, сега са 9.09, което означава, че тук няма промяна.
- подавания, които вкарват топката във финалната третина. През миналия сезон са 28.52 на мач, а сега са 29.59. Отново промяната е минимална, ако изобщо я има.
- точни подавания в наказателното поле. 10.02 през миналия сезон срещу 9.36 сега. Тук дори се наблюдава намаляване.
- прогресивни подавания. Това са пасове, които придвижват топката с поне 10 метра по посока на противниката врата. 32.94 преди година срещу 32.63 сега.
Всеки от тези показатели говори, че в стила на игра няма промяна, но ако се върнем към xG-то, което отразява качеството на създадените положения, тогава виждаме различна ефективност от нападението. И няма нови хора в атаката, така че тук говорим за треньорска работа. Почти същите играчи се справят вече далеч по-добре. Вероятно бихме могли и да навлезем в още по-сериозни анализи, но засега ще спра.
Най-важният играч
Ясно е, че за да се противопоставиш на Брайтън, трябва да направиш така че да не разиграват топката, а ако все пак го правят, защото не е възможно да го спреш изцяло, се налага да елиминираш моделът им на изнасяне и разиграване. Често по време на мачове на „синьо-белите“ ще видите противникът да използва един интересен елемент – позиционирането на играчите, когато „Чайките“ владеят. Идеята почти винаги е Брайтън да подава топката към дясната си зона. Причината за всичко това е уникалният Марк Кукурея, който бе купен през лятото за 16 милиона паунда и играе като ляв бранител. Нека изброя само няколко от най-важните неща:
- брой подавания – Кукурея е с 1005 (най-много в състава)
- общата дистанция, на която с негови подавания се придвижва топката в която и да е посока от страна на Брайтън, е 16516 метра (трето постижение в отбора след централният защитник Луис Дънк и вратаря Робърт Санчес).
- общата дистанция, но вече към противниковата врата, на която се придвижва топката след негови подавания е 5882 метра, което е най-доброто постижение за полевите играчи в състава.
- най-много къси подавания (между 5 и 15 ярда) при успеваемост 91.8%. Предвид неговата позиция (ляв бранител) той участва в изнасянето на топката и подготовката на атаките, което най-вече се случва в първите две третини на полето от гледна точка на Брайтън.
- подавания, които вкарват топката във финалната третина – 64 за него, което е второ постижение в отбора
- пасове, директно водещи до удар – 27 за него, което е трето постижение в клуба.
- точни подавания в наказателното поле – 27 за него, което е отново второ постижение в отбора
- точни центрирания, които вкарват топката в наказателното поле – 12 за него, най-добър в състава и то с разлика то 3 такива пред втория Паскал Грос.
- прогресивни подавания. Това са пасове, които придвижват топката с поне 10 метра по посока на противниката врата. Тук Кукурея има 93 такива, което е поне с 10 повече от всеки друг футболист на Брайтън.
Мисля, че е ясно защо всички противници на Брайтън продължават да се опитват да „отцепят“ лявата зона на Брайтън.
Брайтън се опитва да създде отбор, който да влезе в топ 6 на Висшата Лига без да използва звезди или огромни финансови ресурси. Дори и само заради това е крайно интересно да се види какво ще стане с този проект. Но прогресът този сезон е уникален е ме кара да очаквам всеки двубой на състава с нескрит интерес.
Коментирай