Деклан Райс започва кариерата си в академията на Челси, но е освободен и преминава в Уест Хем. Сега е капитан на състава, част е от националния отбор на Англия и разказва за футболното си развитие.

„Никога не съм бил най-добрия футболист, имало е много по-талантливи играчи от мен. Те дори подписаха професионални контракти преди мен. Но аз винаги съм бил много устремен, имах винаги ясна цел. Винаги биваш възнаграден за работата, която си свършил. И за отдадеността ти. Това е футболът, всеки иска да бъде успешен”, споделя звездата на „чуковете”.

„Имам други двама братя, които са съответно 7 и 11 години по-големи от мен. Те бяха луди на тема футбол и аз израснах с тяхното влияние от момента, когато проходих. Имам снимка някъде у дома, когато съм съвсем малък, но вече тичам в градината с топка. Така че това бе нещо като хляба за мен в детските ми години. Точно така и стартирах – винаги имах топка в краката си.

Бях на 4 години и си спомням, че отидох на първия си мач. Като дете гледаш много срещи, но никога не може да има по-прекрасно чувство от това да влезеш на стадиона и очите ти да се насълзят, да видиш всички привърженици. Просто е невероятно, няма по-хубаво чувство”, спомня си още Райс.

„Винаги съм гледал Джон Тери, дори като дете. Просто защото винаги съм обичал единоборствата, защитата, да изцапаш екипа си. А и той бе по онова време най-добрият централен защитник в света. После вероятно винаги ще има и други играчи като Лампардовци, Джерардовци, дори по онова време и Роналдиньо играеше. Те можеше да са героите ми.

Беше ми много приятно да ходя на училище, наслаждавах се на футбола там повече от всичко друго. По онова време бях в Челси, но сред основните ми приоритети си беше училището, а ние имахме невероятен отбор. Стигнахме до финала на първенството, спечелихме много неща, така че това бяха едни от най-добрите дни в живота ми”, казва още той.

Бях на 8 години, когато отидох на първия си пробен период. На 9 подписах. На 14 бях освободен, а това бяха страхотни години за мен в развитието ми. Там се развих изключително много , а когато бях освободен ми беше доста тежко, но за щастие Уест Хям ме взе и трябваше бързо да се превърна в мъж, защото се изнесох от дома си толкова млад. Веднага дойде ново предизвикателство и за имах щастието да съм точно в Уест Хям по онова време.

Винаги съм казвал, че независимо от всичко, дали играя в Конференцията или в Лига 2 или Лига 1, Винаги съм искал да си свърша работата като футболист. Щастлив съм, доволен, че съм дал всичко на тази игра, че давам всичко на терена и сега и мога да играя във Висшата Лига. В Моята глава винаги е имало само едно нещо, когато отидох в Уест Хям и причината бе, че осъзнавах какви играчи са минали по моя път. Знаех, че ще получи шанс, ако съм достатъчно добър, така че решението ми да се присъединя към Уест Хям бе наистина добро.                         Спомням и с първия ми мач с отбора до 23 години, аз бях на 17. Тери Уесли ме направи капитан. Беше в Ръш Грийн, спомням си го ясно, сякаш е било вчера. И от там нещата просто се подредиха бързо.

Когато бях в отбора до 18 години, дори тогава шансовете да остана в първия състав бяха 50 на 50. Аз преживявах огромен като значимост период на развитие, физически, най-вече краката ми. Сякаш не изглеждах както трябва, не изглеждах точно като футболист. Аз имах техниката, но всъщност физическата част от играта ми липсваше, на моменти страдах много от това. За мен бе късмет, че Билич бе треньор тогава, той видя нещо в мен, може би нещо от него и просто реши да ми даде шанс. И в момента, когато го получих, просто се възползвах и така и не погледнах назад.

Не мисля, че някога е имало нещо, което ми е давано наготово. Винаги трябваше да работа за да постигна целите си. Но и винаги съм бил възнаграден, заради това че работех изключително здраво и бях отдаден на работата си. Така че в края на краищата, тези временни пречки при постигането на целите ми, вероятно са ми помогнали много в кариерата ми.

Мисля, че всички очакваме трофея.

Измина много време, но ние имаме страхотна група играчи, която сега разбира какво ни трябва и как трябва ад играем в турнирите. Ние сме в Лига Европа, нещата започват да стават сериозни и това е нещо, което очакваме с нетърпение. Всяка година няма голямо значение просто да си в тези турнири за нищо, искаш да отидеш и да спечелиш трофея. Заради това играем футбол. Всеки иска да бъде успешен”, завършва звездата на Уест Хем.